Артър Хейли - Колела

Той загаси пурата си и с мъка сдържа усмивката на лицето си, когато каза.

— Адам, да вървим да измъкваме булката ти от пандиза, а?

Всички формалности бяха спазени.

Шефът Аренсън, в присъствието на Адам, отправи сурово предупреждение към Ерика за санкциите, които биха последвали при повторно провинение от подобен характер.

— Мисис Трентън, ако някога това се повтори, срещу вас ще бъде приложена цялата строгост на закона! Разбирате ли ме добре?

— Да — едва чуто отвърна Ерика.

Двамата с Адам бяха седнали на отделни столове с лице към шефа Аренсън, разположил се зад масивното си бюро. Седнал той изглеждаше още по-нисък, а светлината на лампата се отразяваше в голата му глава.

В кабинета бяха само тримата. Смоуки Стивънсън, който беше уредил както срещата, така и изхода от нея, чакаше отвън в коридора.

Когато една жена в полицейска униформа доведе Ерика, Адам вече беше в кабинета. Той скочи и тръгна към нея с протегнати ръце, а тя го изгледа с нескрита изненада:

— Не съм им казвала да те викат, Адам — напрегнато и нервно прошепна тя. — Не исках да бъдеш замесен във всичко това.

Той успокоително я прегърна:

— Нали съпругът е точно за това?

Шефът леко кимна с глава и униформената служителка напусна кабинета. Миг по-късно двамата се подчиниха на любезната му покана и седнаха на столовете срещу бюрото.

— Ако изпитвате някакви съмнения, моля ви да се запознаете с този документ, мистър Трентън — каза Аренсън и му подаде лист хартия. Беше фотокопие на подписаните самопризнания на Ерика.

Шефът търпеливо изчака Адам да прочете написаното, след което се обърна към нея:

— Мисис Трентън, в присъствието на съпруга ви искам да ви задам един въпрос: доброволно Ли направихте това признание, или бяхте принудена по някакъв начин, чрез употреба на сила например?

Ерика поклати глава.

— Означава ли това, че признанието ви е напълно доброволно?

— Да — отвърна тя, като избягваше да гледа Адам.

— Имате ли някакви оплаквания срещу служителите, които ви арестуваха?

Ерика отново поклати глава.

— Моля ви да го кажете гласно. Съпругът ви трябва да го чуе.

— Не — промълви Ерика, — Нямам оплаквания.

— Още един въпрос, мисис Трентън. Не сте длъжна да ми отговаряте, но ще бъде по-добре, ако все пак го направите. Както за мен, така и за вашия съпруг. От своя страна ви обещавам; че каквото и да отговорите, последици за вас няма да има.

Ерика мълчаливо чакаше.

— Вършили ли сте и друг път подобни кражби, мисис Трентън?

За миг Ерика се поколеба, после тихо отвърна:

— Да.

— Колко пъти?

— Обещахте въпросът да бъде само един! — намеси се Адам. — И вече получихте отговор.

— Добре — въздъхна шефът. — Точка.

Адам усети върху себе си благодарния поглед на Ерика и се запита дали не беше сбъркал с намесата си. Може би беше по-добре всичко да излезе наяве, още повече, че шефът обеща да не предприема никакви санкции. После си помисли, че двамата с Ерика ще изяснят най-добре нещата, когато останат сами.

Разбира се, ако Ерика пожелае това. А то съвсем не беше сигурно.

Дори и в този момент той не можеше да си представи по какъв начин биха изяснили всичко след прибирането си у дома. Как се оправят хората при подобни случаи? Когато изведнъж им съобщават, че тяхната съпруга е крадец?

Внезапно беше обхванат от пристъп на бясна ярост. Как можа да му сервира всичко това тази Ерика?!

Точно в този момент шефът Аренсън започна назидателното си слово, на което Ерика само кимаше с глава.

— …В конкретния случай поради положението на съпруга ви в обществото и неблагоприятния ефект, който несъмнено би имало върху двама ви едно съдебно дело, успяхме да убедим магазина да не повдига обвинение и аз реших да прекратя следствието.

— Отлично знаем, че това стана благодарение на положените от ваша страна усилия, господин началник. И сме ви дълбоко благодарни — намеси сe Адам.

С наклонена любезно глава шефът даде да се разбере, че приема благодарностите.

— Сам виждате, мистър Трентън, че понякога районният полицейски участък е доста по-полезен от централната градска полиция. Мога да ви уверя, че ако това се беше случило в центъра на града и делото беше предадено на градската полиция, резултатите щяха да бъдат доста по-различни.

— Ако някога този въпрос бъде-повдигнат, можете да разчитате на пълната ни подкрепа за самостоятелните полицейски сили на предградията! — отвърна Адам.