Артър Хейли - Колела

— Разбира се, разбира се — съгласи се Смоуки. — Идете и телефонирайте на адвоката си. А защо не звъннете и на „Нюс“, „Фрий Прес“ и „Бърмингам Иксентрикс“? Те несъмнено ще ни осигурят и фотографи!

— Какво значение има това? Полицията явно е допуснала досадна грешка!

— Няма никаква грешка.

— Жена ми никога не би…

Търпението на Смоуки Се изчерпа:

— Жена ви е извършила кражба! Ще набиете ли това най-после в главата си? И не само я е извършила, но и си е признала всичко в съответната писмена форма!

— Не мога да го повярвам!

— По-добре го повярвайте! Каза ми го лично началникът на участъка Аренсън, а той няма да ме лъже. Освен това в полицията съвсем йе работят глупаци…

— Зная — въздъхна Адам и бавно изпусна насъбралия се в дробовете му въздух. Наложи си да мисли и разсъждава с усилие на волята — за пръв път от рязкото прекъсване на разговора му със сър Пърсивал Стайвесънт преди половин час. Пърс разбра, че се е случило нещо наистина важно, макар Адам да не му даде никакви подробности за внезапния си телефонен разговор. Уговориха се да се чуят по-късно вечерта или на другата сутрин.

Сега Адам седеше до Смоуки Стивънсън, който пафкаше дебела пура и колата се пълнеше с лютив дим въпреки включената на пълни обороти климатична инсталация. Навън продължаваше да вали. Монотонният и навяващ униние дъжд не беше спрял нито за миг от часовете на ранния следобед. Смрачаваше се и преминаващите коли една по една включваха светлините си. Светнаха и прозорците на административните сгради наоколо.

— Е, добре — въздъхна още веднъж Адам. — Ако Ерика действително е извършила подобно нещо, то трябва да има някаква причина.

Търговецът по навик потърка брадата си. Беше посрещнал Адам без следа от враждебност или съчувствие и продължаваше да се държи така:

— То си е ваша работа — искам да кажа, на вас и жена ви. Същото важи и по отношение на истината и лъжата. Не е моя работа да ви се меся. Сега говорим за създалите се обстоятелства и нищо повече.

До тях паркира полицейска лимузина. От нея двама полицаи свалиха някакъв човек и на минаване край тях внимателно огледаха колата на Смоуки Стивънсън и хората вътре. Човекът, чиито ръце бяха оковани в белезници, не им обърна никакво внимание. Под погледите на Адам и Смоуки тримата се упътиха към участъка.

Всичко това неприятно напомняше за работата на хората тук.

— Значи вие продължавате да твърдите, че Ерика е там вътре и се нуждае от помощ? — още веднъж попита Адам. — И аз мога да направя две неща — да се втурна в участъка, да използувам цялото си влияние, за да я измъкна, като допусна още кой знае колко грешки, или пък да изчакам пристигането на адвоката си, което би било по-разумно…

— Разумно, неразумно… — изръмжа Смоуки. — Може да стане така, че после да съжалявате за пропуснатия шанс.

— А вие какво предлагате?

— Като начало да отида още веднъж в участъка и да поговоря отново с шефа… този път по ваша молба После ще видим…

— А защо полицията е позвънила на вас? — сети се най-накрая да попита Адам.

— С шефа сме приятели — отвърна Смоуки. — А той знае, че аз ви познавам.

Смоуки обаче премълча някои неща, за които беше научил в полицейското управление. Всичко беше на път да се оправи, тъй като собственикът на магазина бе склонен да се задоволи само със заплащането на откраднатата вещ и не настояваше нарушителката непременно да бъде предадена на прокуратурата. От друга страна, шефът Аренсън си даваше сметка, че случаят ще възбуди духовете в района, а той искаше да избегне шумотевицата, ако, естествено, получи в замяна пълното сътрудничество и дискретност на заинтересованите лица.

— Признавам, че съм напълно безпомощен — каза Адам. — Ако мислите, че действително сте в състояние да направите нещо — вървете Аз трябва ли да дойда с вас?

Смоуки остана напълно неподвижен. Ръцете му спокойно лежаха върху волана, а лицето му беше безизразно.

— Е, можете ли да направите нещо, или не? — нетърпеливо повтори въпроса си Адам.

— Предполагам, че мога — бавно отвърна Смоуки.

— Тогава какво чакате?

— Цената — меко продума търговецът. — Всичко на този свят си има цена, Адам Би трябвало да знаете това по-добре от мен.

— Ако ще обсъждаме даването на някакъв подкуп…

— Никога не споменавайте тази дума! Нито тук, нито там — вътре! — Смоуки махна с ръка към полицейския участък. — И помнете — Уилбър Аренсън е разумен човек. Ако си позволите да му предложите каквото и да било , жена ви положително ще пострада! Вие също.