Артър Хейли - Колела

— След като ми задаваш такъв въпрос, трябва откровено да ти призная, че малко ми е трудно да си представя всичко това — отвърна Адам.

— Немного отдавна хората трудно си представяха атомната енергия и космическите полети — припомни му Пърс.

Наистина е така, помисли си Адам, а на глас каза:

— Ти спомена нещо за два примера…

— Наистина. Друго любопитно свойство на свръхпроводника е неговият диамагнетизъм, тоест способността му да създава изключително мощно поле на отблъскване, когато е съчетан с обикновен магнит. Усещаш ли възможностите, които се разкриват пред нас, старче? Представи си какъвто Искаш механизъм, сглобен от метали, чиито части изобщо не се допират. Явно ще бъдем в състояние да създадем лагери без никакво триене Вие ще можете да направите кола, в която металните части не се трият помежду си, а следователно не се и износват. Това е само малка част от възможностите, които се разкриват пред нас. След тях ще има още много и много други…

Нямаше начин да остане безразличен към убедеността, с която говореше Пърс. Ако беше чул всичко това от друг човек, Адам вероятно щеше да го възприеме като научна фантастика или в най-добрия случай — като нещо което ще стане в далечното бъдеще. Но когато за тези неща му говореше Пърс Стайвесънт — широкоизвестният със своя здрав разум и немалки постижения учен, нещата се променяха.

— Имахме късмет, че постигнахме доста в тази и други области, без да привличаме вниманието върху себе си — продължи Пърс — Но скоро ще се радваме на всеобщо внимание и можеш да си представиш какво ще бъде то! А това е още една причина да имаме нужда от теб.

Адам усилено размишляваше. Беше дълбоко развълнуван от разказа и идеите на Пърс, но продължаваше да се пита дали това вълнение може да се сравни с чувството, което го обзема при създаването на един нов автомобил, например на ориона или фарстара. Дори и в този момент не можеше да възприеме мисълта, че ще престане да има отношение към автомобилостроенето. В съзнанието му обаче здраво се беше загнездила, една от мислите на Пърс по време на вчерашния им разговор — за прокарването на нови пътища, за разораването на девствени земи…

— Ако трябва да говорим наистина сериозно, аз бих искал да дойда в Сан Франциско и да се срещна с твоите хора — внимателно продума той.

— Ние ще бъдем изключително доволни от подобно разрешение, старче. Ела колкото можеш по-скоро. Естествено — Пърс красноречиво разтвори ръце, — не всичко, което ти описах, може да се развие по най-благоприятния начина защото в науката революцията става революция едва след като бъде реализирана на практика. Но без съмнение предстоят събития, чиято важност не може да не те завладее. Това мога да ти обещая. Помниш ли какво беше казал Шекспир? — Хорските дела се състоят от приливи и отливи… Именно при приливите постигаме своите успехи… И тъй нататък.

— Помня тази мисъл — отговори Адам.

После се запита дали не е дошло времето на прилива и в отношенията му с Ерика и къде би могъл да ги отнесе той.

През месец февруари Роли Найт за пръв път влезе във връзка с opгaнизираната престъпност в завода. Това стана през същата онази седмица, в която му бяха дадени доказателства за подкупността на; Франк Паркланд — човека, когото почти бе започнал да боготвори. Същата седмица, през която сподели с Мей-Лу:

— В този огромен свят няма нищо друго освен фъшкии!

В началото имаше чувството, че участието му в незаконните операции е повече от скромно. Започна с приемане на залози за нелегалното тото. Всеки ден събираше парите на работещите близо до него играчи и записваше печелившите числа. Парите и попълнените жълти фишове предаваше на снабдителя от главния склад Лестър Татето, който от своя страна ги придвижваше по пътя им, свършващ при организаторите на цялата игра в центъра на града. От дочутите разговори Роли спи на до извода, че този път се покрива изцяло с маршрута на камионите, които превозваха материали към и от завода.

Франк Паркланд не му правеше въпрос за кратките отсъствия от работното място, които налагаше дейността му като представител на черното тото. Когато го нямаше, майсторът просто пращаше някой от резервите на негово място и му правеше кротки забележки само в случаите, при които се бавеше прекалено дълго Беше явно, че продължава да получава своя подкуп.

Това беше през февруари. В началото на май Роли започна да работи за лихварите и хората, които осребряваха нередовни чекове. На територията на завода тези дейности бяха твърде оживени и често тясно се преплитаха.