Артър Хейли - Колела

Камионът замина, но след него пристигна друг и товаренето продължи още цели три часа, без никой да си прави труд да се прикрива. Макар че отдавна се беше стъмнило, а в тази част на завода рядко се работеше вечер, площадката беше осветена of ярки луминесцентни лампи. Едва в края на операцията Големия Руф, който ту се мяркаше, ту отново изчезваше, прояви известни признаци на Нервност и ги накара да побързат. Те нахвърляха сандъците във втория камион и се отправиха към домовете си.

За трите часа работа по товаренето на крупната партида крадени стоки Роли получи двеста долара. Стана му напълно ясно, че шайката, която организира тази тъй ефикасна кражба, действува с размах, защото без солиден подкуп големите камиони ле биха могли да влизат и излизат безпрепятствено от завода. По-късно научи, че трансмисии те и останалата крадена стока може да бъде купена почти без пари от определени магазини за автомобилни части, разположени в околностите на Детройт и Кливланд, а операцията на площадката за отпадъци е била нищожна част от огромна по мащабите си дейност.

— Вече си вътре и с двата крака — каза му Големия Руф по време на разговора зад варелите. — Знаеш прекалено много, за да можеш да се измъкнеш. Ако босът научи, че имаш такива намерения, сигурно ще стане нервен и ще вземе да ти уреди някое шоу на паркинга…

Роли разбра прозрачния намек. В последно време огромните служебни Паркинги на компанията се бяха превърнали в арена за масови побои и въоръжени нападения. Дори хората от охраната влизаха в тях само на двойки. Вчера именно там бяха пребили и ограбили един млад негър. Побоят беше толкова жесток, че в момента младежът се люшкаше между живота и смъртта в една от градските болници.

Роли потръпна от ужас, а Големия Руф изръмжа и Звучно се изплю на пода:

— Това е положението, приятел. На твое място бих се позамислил здравата…

В крайна сметка Роли се включи и в търговията с наркотици. Направи го както от страх пред заплахите на Големия Руф, така и поради непрестанната си нужда от пари. През юни заплатата му беше блокирана за втори път, а след това влезе в действие предложената от Ленард Уингейт схема на стриктни икономии. В края на седмицата получаваше сума, която едва му стигаше да се прехрани, а за погасяване на заемите си дори не можеше да помисли.

На практика работата по пласирането на наркотиците се оказа съвсем елементарна и на моменти той се питаше дали пък не се е притеснявал напразно. Беше доволен, че все пак се занимава само с марихуана и ЛСД, а не примерно е хероин — една далеч по-опасна дейност. Но в завода проникваше и хероин, тъй като Роли познаваше лично някои от онези, които го употребяваха. Това бяха обаче ненадеждни хора — до един отчаяни наркомани те без никаква трудност биха изплюли името на своя доставчик, ако ги хванеха.

На марихуаната вее още се гледаше през пръсти. Неотдавна ФБР и местната полиция уведомиха под секрет ръководствата на автомобилните компании, че няма да разследват случаи, които се отнасят до по-малко от половин килограм наркотик. Причината за това беше съвсем проста — хора за разследване не им достигаха. Постепенно тази информация стана известна на всички, ето защо Роли и хората като него внимаваха само в едно — на територията на завода да се внася наркотик само в малки количества.

Когато разбра колко много хора прибягват до марихуаната, дори и той остана поразен. Поне половината от работниците наоколо пушеха най-малко по две-три цигари на ден и мнозина от тях открито си признаваха, че могат да изкарат смяната си само благодарение на наркотика.

— Как се издържа на тая бясна гонка, ако човек не си смръкне! — възкликна веднъж един от редовните му клиенти. — Един фас до половината стига за няколко часа зареждане!

А друг работник, на когото майсторът направи забележка, задето прекалено открито пуши марихуана, направо му тръсна:

— Не можете да уволните всички, които си дърпат. Защото няма да има кой да ви прави проклетите коли!

Търговията с наркотици позволи на Роли Найт най-накрая да изплати заемите си на лихварите, а дори и да задели някой долар, с който си купуваше наркотик за лично ползуване. Сам се увери, Че денят действително минава по-леко, когато си посмъркнеш, а и работата повече спори.

С работата си Роли продължаваше да се справя все така добре и Франк Паркланд беше доволен от него, тъй като, общо погледнато, страничните дейности не му отнемаха кой знае колко време.