Артър Хейли - Колела

Сега „Черната мафия“ отвръщаше на удара. Обирът на касиерите на монетните автомати беше само една от шестте планирани наказателни операции, насрочени за един и същи ден и целящи да покажат мощта и решимостта на новата организация в борбата за властта. По-късно вероятно Ще последват още много взаимни репресии, докато най-накрая бъде сложен край на войната между „бялата“ и „черната“ мафия… Ако това някога изобщо се случи.

И както при всички войни войниците и редовите изпълнители са просто пионки в голямата игра.

Роли Найт, Големия Руф и Татето преминаха тичешком късия подземен коридор и спряха в подножието на метално стълбище. Точно срещу тях се намираше междуетажната площадка, над която стълбището се виеше и изчезваше нагоре.

— Ще чакаме тук! — тихо заповяда Големия Руф.

Едно черно лице се показа над перилата. В него Роли разпозна физиономията на Лирой Колфакс — един от приближените на Големия Руф, пъргав и бързорек пройдоха.

— Там ли са още пиленцата? — тихо го попита Руф.

— Аха. Май ще се помотаят още две-три минути.

— Окей. Ние сме на място. Сега изчезвай, но не ги изпускай от очи и стой наблизо. Ясно?

— Ясно — кимна Лирой Колфакс и изчезна.

Руф се обърна към Роли и Татето, след това махна по посока на малката стаичка под стълбището, в която чистачите държаха метлите и кофите си:

— Ей там.

Тримата с мъка се натикаха в тясното помещение. Големия Руф притвори вратата и попита:

— Маските?

— Ей ги тук — отвърна Татето, най-младият от тях, който видимо трепереше. Вре пак успя да измъкне от джоба си три стари дамски чорапа. Руф взе единия и го нахлузи върху главата си, после с жест подкани другите да направят същото. Навън подземният коридор тънеше в тишина. Грохотът на останалия далеч горе конвейер долиташе дотук като тътен на отминаваща лятна буря. Времето за нападението беше подбрано умно — през нощната смяна в завода обикновено няма оживление, особено в началото на осемчасовата работа.

— Гледате какво правя и тръгвате след мен! — През маската очите на Големия Руф внимателно оглеждаха Татето и Роли. — Пипаме ли чисто, всичко ще стане лесно. Когато набутаме тук онези типове, вие двамата здраво ще ги вържете. Някъде наблизо Лирой трябва да е оставил въже. — Той се огледа и махна към две хвърлени на пода кълба тънка жълта връв.

Чакаха в мълчание. С течение на времето Роли ставаше все по-примирен. Знаеше, че е вътре и с двата крака и нищо няма да се промени, каквото, и да стане отсега нататък. Последиците, ако има такива, ще се стоварят върху главата му със същата сила, с която ще се отразят и на другите трима. Беше ограничен в избора си; по-скоро избор изобщо нямаше. Решението бяха взели други и той просто трябваше да изпълнява. Така беше ставало през целия му живот.

От джоба на работния си комбинезон Големия Руф измъкна огромен колт с тежка ръкохватка. В ръцете на Татето се появи револвер с късо дуло — същият като на Роли. С едва прикрита неохота Роли посегна към колана си и измъкна своя.

Доловил знака на Големия Руф, Татето замръзна на място. След миг доловиха ясно гласове и тропане на обувки по металното стълбище.

Вратата на стаичката остана полупритворена, докато стъпките не приближиха на два-три метра. Тогава Големия Руф рязко я блъсна и тримата изскочиха на площадката с пистолети в ръце.

Инкасаторите подскочиха от изненада, която бързо премина в ужас.

Бяха облечени в сиви униформи с инициалите на своята фирма. Единият от тях беше червенокос човек с бледо лице, което пребледня още повече, а другият приличаше на индианец с подпухналите си тежки клепачи. Носеха по две преметнати през рамо и свързани с верига и катинар ютени чувалчета. И двамата бяха едри и здрави около трийсетгодишни мъже, които сигурно можеха да се защитават добре. Но Големия Руф не им остави никакви шансове. С рязко движение той тикна револвера си под носа на червенокосия и кимна с глава към стаичката под стълбището.

— Влизай там, сладур!

После леко се завъртя към другия и добави:

— Ти също!

Маската стягаше лицето му и думите долитаха глухо и неясно.

Явно преценявайки възможностите за бягство, индианецът хвърли бърз поглед зад себе си. Случиха се две неща: първото беше, че той видя четвърта маскирана фигура, която се прокрадна по стълбището зад двамата и отряза пътя им за бягство. Това беше Лирой Колфакс, в чиито ръце проблесна нож с дълго острие. А второто беше наситено с динамика: с цялата си сила Големия Руф стовари дулото на пистолета си върху лицето му. Бузата на индианеца се разцепи и от зейналата рана рукна кръв.