Артър Хейли - Колела

Роли Найт притисна пистолета си в ребрата на червенокосия, който се помръдна с явното намерение да помогне на своя другар.

— Не мърдай! — предупреди го той. — Това, дето си го намислил, няма да стане!

От все сърце желаеше насилието да свърши дотук Червенокосият се закова на мястото си.

В следващия миг четиримата нападатели подкараха жертвите си към стаичката.

— Момчета, слушайте! — опита се да протестира червенокосият. — Вие сигурно не знаете, че…

— Млък! — изръмжа Татето, вече явно преодолял първоначалния си страх. — Я дай това! — Той сграбчи брезентовите чувалчета, висящи на рамото на червенокосия, и едновременно с това силно го бутна назад. Човекът се спъна в кофите и метлите зад себе си.

Лирой Колфакс посегна към чувалчетата на другия. Но се оказа, че въпреки кървящата рана на лицето си индианецът съвсем не беше изгубил присъствие на духа Той скочи към Лирой и заби коляно в слабините му, а едновременно с това юмрукът му потъна дълбоко в стомаха на младия негър Със светкавично движение на дясната си ръка се пресегна и смъкна маската от лицето му.

Една дълга секунда двамата се гледаха изцъклено.

— Сега вече ще зная кой… — просъска инкасаторът, но думите му изведнъж секнаха и той нададе пронизителен вик.

Острият писък постепенно заглъхна и човекът тежко се строполи върху дългото острие на ловджийския нож, който Лирой заби с цялата си сила в корема му.

— Господи Исусе! — възкликна червенокосият и впери невярващ поглед в сгърчената на пода бездиханна фигура на своя колега. — Мръсни копелета, та вие го убихте!

Това бяха последните му думи, преди да изгуби съзнание, защото дръжката на колта на Големия Руф влезе в съприкосновение с черепа му, издавайки неприятен звук.

Татето, чието тяло отново се разтърсваше от неудържими конвулсии, ужасено заекна.

— Т-т-рябваше ли да правим всичко това?

— Станалото — станало! — изръмжа Големия Руф — Сами си го изпросиха!

Но и в неговия глас се промъкна несигурност. Той вдигна едната двойка свързани помежду си чувалчета и нареди:

— Взимайте останалите!

Лирой Колфакс изпълни нареждането, когато Роли изведнъж просъска:

— Чакайте!

По металните стълби отвън се разнесоха припрени стъпки.

Тази вечер Франк Паркланд се беше задържал в завода до необичайно късен час, тъй като в кабинета на Залески се проведе съвещание с бригадирите и сменните майстори. Трябваше да обсъдят някой въпроси във връзка със серийното производство на ориона После отиде да си вземе пуловера и някои лични книжа, които още по обяд беше оставил в южното кафене. Прибра нещата си и Се готвеше да си тръгва, когато някъде отдолу долетя приглушен вик и той реши да провери какво става.

Вече подминаваше затворената врата на килерчето, когато нещо се стрелна в съзнанието му и той се обърна Тогава ясно видя това, което беше мярнал в първия момент, без да му обръща внимание — изпод вратата се проточваше тънка вадичка кръв.

За миг майсторът се поколеба Но тъй като по природа беше смел човек, той пристъпи и рязко отвори вратата.

В следващата секунда се оказа проснат до телата на инкасаторите с грозна рана на черепа.

Около час по-късно телата бяха открити. Но Големия Руф, Татето Лестър, Лирой Колфакс и Роли Найт вече отдавна бяха далеч. Напуснаха територията на завода през една от оградите.

Индианецът беше мъртъв, а другите двама едва дишаха.

Понякога Мат Залески си задаваше въпроса дали някой извън автомобилната промишленост съзнава колко малко се е променила поточната линия за монтаж на автомобили от времето на първия Хенри Форд.

В момента се движеше край тази, на която застъпилата преди час нощна смяна се занимаваше със сглобяването на новия модел на компанията орион, който все още беше тайна за широката публика. Подобно на повечето ръководители в завода Мат Залески съвсем не считаше, че работното му време е изтекло заедно с края на дневната смяна. Той неизменно оставаше поне час след нея — докато следващата смяна навлезе в нормален работен ритъм — и винаги имаше готовност да се намеси, ако нещо не е в ред. А това неизбежно се случваше, защото както ръководителите, така и обикновените работници все още не бяха усвоили добре новото производство.

На събранието на майсторите в кабинета на Мат, проведено малко след застъпването на нощната смяна, бяха обсъждани точно такива проблеми. Преди петнайсетина минути то приключи и в момента Мат извършваше обичайната си обиколка из цеховете, като опитното му око не пропускаше нито едно от местата, на които евентуално биха могли да възникнат трудности.