Артър Хейли - Колела

Мислите му отново се върнаха към Хенри Форд — пионера на серийното автомобилно производство.

За всеки посетител на автомобилните заводи безспорно най-интересна е линията, от която слизат напълно готовите коли. Дълга около километър и половина, тя прави силно впечатление преди всичко защото пред посетителя се разкрива един цялостен акт на съзидание. Началото й отбелязваха няколко заварени едно за друго стоманени парчета, които, сякаш оплодени, растяха и се умножаваха, променяха формите си и ставаха все по-познати. Целият процес наподобяваше твърде много растежа на ембриона в утробата на майката. Той беше достатъчно бавен, за да го доловят страничните наблюдатели, и достатъчно бърз, за да предизвика техния интерес. Движението напред наподобяваше течението на река — най-често то се осъществяваше по права линия, но не липсваха острите завои и разклоненията. В процеса на оформянето си всяка нова кола придобиваше своя индивидуалност по цвят, форма, размер, отделни детайли и различни допълнения — всичко това я правеше толкова различна от останалите, че тя сякаш придобиваше и пол. Накрая, точно както узрелият и вече готов за живота ембрион се разделя с утробата на майката, готовата кола стъпва на своите четири крака и оживява след краткото завъртане на стартерния ключ. Наблюдателят на този процес изпитва чувството, че е свидетел на раждане и чува първия вик на младенеца. А младенецът — поредният нов автомобил — спокойно слиза от конвейера и на собствен ход поема към складовете.

Мат Залески се беше срещал с хиляди посетители, защото всеки пристигнал в Детройт турист иска да се поклони пред олтара, пред люлката на националното автомобилостроене. Всички без изключение се, възхищаваха от наблюдавания процес и без да имат понятие от реалното състояние на нещата, охкаха и ахкаха пред чудесата на автомобилното производство. Заводските екскурзоводи, които бяха обучени да виждат потенциален клиент във всеки турист, разказваха само такива неща, които засилваха възторженото учудване на посетителите. А в действителност поточната линия, пък и целият монтажен цех са лишени от каквато и да било автоматизация и конвейерът продължава да бъде просто една старомодна транспортна лента, окичена с автомобилни детайли като коледна елха. От инженерна гледна точка той е най-малко впечатляващата част от съвременното автомобилно производство, при което качеството на готовата продукция често се колебае като стрелката на развален барометър. А не трябва да се забравя най-главното — работата на конвейера като цяло зависи напълно от качеството на ръчния труд на работниците.

Същевременно цеховете за производство на двигатели, макар и по-малко впечатляващи, отдавна са напълно автоматизирани. Там цяла серия изключително сложни технически операции се върши от роботизирани машини, които, подредени в редици, работят напълно самостоятелно под контрола на компютри. Единствените хора в тези цехове са шепа висококвалифицирани специалисти, които само от време на време правят корекции в заложените програми. В случай че някой от автоматите извърши погрешна операция, той незабавно се самоизключва и чрез вградената в него алармена инсталация привлича вниманието на специалистите. През останалото време си вършеше работата с безукорна точност, съвсем по зададената програма, и нито спираше за обяд, нито прескачаше до тоалетната, нито пък се отбиваше на приказки при съседната машина. Благодарение на всичко това двигателите показваха далеч по-малко дефекти от останалите автомобилни части, разбира се, когато се експлоатираха в съответствие със заводските предписания.

Но ако старият Хенри можеше да излезе от гроба, той вероятно би останал крайно изненадан от факта, че конвейерът на 70-те години се отличава толкова малко от поточните линии по негово време, помисли си Мат Залески.

Поне засега не се забелязваха никакви пропуски в работата и Мат Залески се върна в остъкления си кабинет на мецанина Вече нищо не го задържаше в завода, но съвсем не му се искаше да се прибира в празната къща на Ройъл Оук. От нощта, в която Барбара го напусна, бяха изминали вече няколко седмици, но въпреки това не бяха направени опити за сдобряване. Мат се опитваше да не мисли за дъщеря си и нарочно насочваше мислите си към други неща — както например преди малко към Хенри Форд. Но въпреки усилията Барбара не му излизаше от главата. Щеше му се недоразуменията им да се изгладят, по някакъв начин и все очакваше Барбара да му телефонира. Но тя мълчеше. Дълбоко убеден, че не родителят трябва да предприеме първата стъпка, той също не й се обаждаше. Не можеше обаче да се освободи и от една друга мисъл — мисълта, че дъщеря му продължава да живее с онзи вятърничав дизайнер Делъсантоу!