Артър Хейли - Колела

— Вероятно някога в миналото баща ви е получил увреждане на сърдечните клапи — продължаваше лекарят. — При първия лек удар парченце тъкан се е откъснало от сърцето и е проникнало в дясното мозъчно полукълбо — онова, което контролира движенията на лявата половина от тялото.

Колко безстрастно, звучи всичко това, помисли си Барбара. Сякаш описва някаква механична операция, а не внезапното рухване на едно човешко същество.

— След този първи удар баща ви се е възстановил само видимо — добави кардиологът. — Това не е било истинско оздравяване. Нарушени са били защитните функции на организма и затова вчерашният удар в лявото полукълбо на мозъка има толкова тежки последици.

Снощи я намериха у Брет, за да й кажат, че баща й е получил инсулт и се намира в болницата. Брет я докара дотук, но остана да чака отвън.

— Ще дойда, ако имаш нужда от мен — стисна съчувствено ръката й той. — Но твоят старец не ме обича и едва ли ще промени отношението си към мен само защото се е разболял. Може би ще се разстрои, ако ни види заедно.

На път за болницата Барбара изпита остро чувство на вина. Запита се дали, напускайки дома си, тя не бе допринесла за това, което се случи на баща й. Внимателното отношение на Брет, за което тя, му беше дълбоко благодарна, само подчертаваше трагичността на собственото й положение — най-скъпите й на този свят същества не могат да намерят общ език помежду си! Безспорно, ако нещата бъдат подложени на внимателен анализ, виновен за това положение е баща й, но въпреки това тя съжали, че беше престанала да му се обажда. А на няколко пъти много й се искаше да го стори!

Снощи й разрешиха само кратко свиждане, по време на което един млад ординатор й каза:

— В момента той не може да контактува с вас, но прекрасно знае, че сте тук.

Останала без дъх, тя тихичко зашепна всички онези думи, на които Мат без съмнение би се зарадвал, ако можеше да ги чуе: че съжалява за неговата болест, че ще бъде наблизо и често ще го посещава в болницата. Очите й не се отделяха от неговите. Нищо в неподвижния му поглед не подсказваше, че той разбира словата й, но тя изпита усещането, че у него се надига някакво напрежение — сякаш искаше нещо да й каже… Дали пък не беше й се сторило?

— Какви са шансовете на баща ми? — обърна се тя към кардиолога.

— За оздравяване ли? — изпитателно я погледна той.

— Да. И моля да бъдете напълно откровен. Искам да зная истинското състояние на нещата.

— Някои хора не искат…

— Аз обаче искам!

Кардиологът въздъхна и тихо започна:

— Шансовете на баща ви за пълно оздравяване са равни на нула. По мое мнение той ще остане парализиран за цял живот, с напълно неподвижна дясна част на тялото и тотална загуба на говора.

Настъпи мълчание. След няколко секунди Барбара промълви:

— Бих искала да седна, ако не възразявате.

— Разбира се. — Лекарят внимателно я поведе към близкия стол. — Това е жесток удар за вас. Мога да ви дам успокоително, ако желаете.

— Не, благодаря — поклати глава тя.

— Все някога щяхте да узнаете цялата истина — добави лека-рят. — Освен това сама настояхте за откровеното ми мнение.

Двамата насочиха погледи към остъклената врата на реанимация-та, зад която Мат Залески продължаваше да лежи напълно неподвижно, без да дава признаци на живот. Апаратът все така дишаше вместо него.

— Баща ви е в автомобилния бранш, нали? — попита лекарят. — В завод за монтаж на коли, доколкото разбрах… — За пръв път от началото а разговора им у него се долови нещо, като човешка топлота.

— Да — кимна Барбара.

— Доста пациенти имаме оттам… доста. — Ръката му направи неопределено движение към града, простиращ се някъде отвъд стените на болницата. — Все имам чувството, че там се води страшна битка. Дават се много жертви. Страхувам се, че и баща ви е една от тях.

Идеята на Ханк Крайсъл за производство и износ на ръчна зърномелачка не получи подкрепа.

Това решение на дирекционния съвет по производствените въпроси се съдържаше в докладната записка, която Илрой Брейтуейт — председател на този съвет — донесе лично и хвърли върху бюрото на Адам.

— Съжалявам — каза Сребърната лисица. — Ти държеше на този проект, а успя да запалиш и мен. Бяхме далеч нелоша компания, тъй като на наша страна беше и президентът!

Новината не беше неочаквана. Президентът беше известен като човек с широки и либерални разбирания, но въпреки това в някои редки случаи прибягваше до авторитарни решения. Очевидно този не беше от тях.