Артър Хейли - Колела

„Днешното състезание «Кейнбрейк-500» и утрешното «Таладега-800» обещават да се превърнат в най-оспорваната битка в историята на надбягванията със серийно произведени коли.

Днес в тежката надпревара на 500 км, както и в още по-тежките 800 км в неделя, ще имаме възможност да наблюдаваме коли и пилоти, постигнали в контролните обиколки скорост от почти 300 км в час. Пилоти, механици и фирмени представители са изправени пред един сериозен проблем — как да задържат свръхмощните коли върху изпълненото с остри завои трасе на алабамската международна писта, която има дължина само 5 км и върху която ще се състезават едновременно най-малко петдесет машини…“

Малко по-долу на същата страница имаше друго, доста по-кратко съобщение:

„Острият недостиг на кръв за преливане едва ли ще бъде причина за по-разумно темпо по време на състезанията.“

Според, съобщението тревогата на местната общественост се дължи на факта, че местната „кръвна банка“ почти няма запаси в момент, в който „съществува сериозна опасност от наранявания на пилоти“.

За да бъде запазено известно количество кръв, всички не особено спешни операции в градската болница „Ситизън“ били отложени за следващата седмица, а гостите и местните жители бяха поканени да дарят от своята кръв в специално определената за тази цел клиника, отворена в събота от осем сутринта.

Когато прочете всичко това, Ерика Трентън неволно потръпна. Прелисти вестника, намествайки се удобно в леглото си в един от апартаментите на анистънския хотел „Даунтаунър Мотър Ин“, и потърси други публикации за предстоящите състезания. На трета страница се натъкна на бележка със следното заглавие:

В съобщението се казваше, че създателите на новата кола пазят мълчание по въпроса доколко „стилово концепционният“ модел, който ще бъде показан в Таладега, отговаря на серийната кола, чиято поява на пазара беше предстояща. Но въпреки това публиката проявявала голям интерес към него и пристигащите за състезанията хора се трупали на огромни тълпи около изложбената площадка.

Ерика беше убедена, че Адам отдавна е прочел това съобщение.

Тук пристигнаха на предния ден със служебния самолет на компанията. А рано сутринта, преди повече от два часа, Адам напусна резервирания специално за тях апартамент и заедно с Хюб Хюитсън се отправи към фирмения бокс за сервизно обслужване, разположен непосредствено до състезателното трасе. Първият вицепрезидент, в качеството си на най-високопоставен представител на компанията на предстоящите състезания, разполагаше с взет под наем хеликоптер. Именно с него екипът му, сред който фигурираше и Адам, се отправи за пистата. Малко преди началото на състезанията хеликоптерът трябваше да докара Ерика и останалите съпруги, включени в делегацията.

Анистън — приятно бяло градче, потънало в зеленина, отстоеше на около десет километра от пистата Таладега.

Компанията на Адам, както останалите производители на автомобили, не беше пряко ангажирана с автомобилните надбягвания. Тя отдавна беше разформировала своя някога могъщ състезателен екип. Но повечето ръководители от бранша продължаваха, да се интересуват живо от надбягванията и не се спираха пред никакви официални забрави. Хюитсън и Адам не бяха изключение. Това е само една от причините, паради които големи детройтски екипи присъствуват на всяко състезание. Фактически парите на автомобилните компании продължаваха, макар и неофициално, да финансират надбягванията, като за тази цел се прибягваше до ангажиране имената на техни привидно самостоятелни отдели. Способът, измислен преди години от „Дженеръл Мотърс“, беше много удобен — ако колата на съответната компания спечелеше състезанието, тя моментално се превръщаше в обект на шумна реклама от страна на своите създатели, а ако го загубеше, те просто свиваха рамене и отричаха каквато и да било връзка с нея.

Ерика стана от леглото, изкъпа се и без да бърза, започна да се облича.

Мислите й се въртяха около Пиер Флодънейл, чиято снимка се мъдреше на видно място в сутрешния вестник. В състезателен комбинезон и с каска на главата, той получаваше целувки от две момичета едновременно, а на лицето му грееше ослепителна усмивка. Вероятно беше доволен както от присъствието на обожателките си, така и от факта, че специалистите го поставяха между най-изявените фаворити на днешното и утрешното състезание.