Артър Хейли - Колела

Не му беше необходима кой знае каква проницателност, за да стигне до заключението, че задържаната Ерика Маргарет Трентън (намираща се в момента зад вратата на една малка стая за разпит вместо в обикновена килия — друга предвидлива постъпка на дежурния сержант) е съпруга на влиятелен човек.

Шефът искаше да знае само едно — точно колко влиятелен е той? Каква беше неговата власт, с какви връзки разполагаше?

Шефът отделяше толкова време за подобни въпроси именно по причината, заради която обитателите на детройтските предградия държаха да имат отделни полицейски участъци за всеки район. В градската управа периодично се повдигаше въпросът за обединяване на разпокъсаните полицейски сили на Голям Детройт в една обща административна единица с централно управление. В подкрепа на тази идея се изтъкваше, че подобна реорганизация би подобрила рязко ефективността на полицейските действия във всички градски райони и би елиминирала дублирането, а оттам ще се стигне и до снижение на разходите за издръжка на полицията. Посочваше се, че на много други места централизацията вече дава отлични резултати.

Но предградията — Бърмингам, Блумфийлд Хилс, Трой, Диърборн, Грос Пойнт и много други — неизменно и решително се противопоставяха на такива мерки. А поради факта, че най-влиятелните граждани на Детройт живеят именно там, проектът неизменно търпеше провал.

Вероятно съществуващата система на малки и независими полицейски сили действително не беше най-удачната за осигуряване на еднаква закрила за всички детройтски граждани, но именно тя предлагаше на местните жители с известни имена онези малки вратички, през които, в случай на дребни закононарушения, се измъкваха самите те, членовете на техните семейства и техните приятели.

Момент, момент! Шефът изведнъж си спомни къде беше чувал името Трентън. Преди шест-седем месеца беше ходил да купи кола за жена си от автомобилното представителство на Смоуки Стивънсън. Беше една събота и там, в изложбената зала, Смоуки го запозна с Адам Трентън от главното управление на компанията. По-късно, докато уточняваха условията на продажбата, Смоуки отново спомена името на Трентън, предсказвайки му бляскава кариера, която може да стигне дори до президентското кресло.

Връщайки се отново върху инцидента и възможните последици от него, шефът Аренсън изпита чувство на дълбоко удовлетворение от въздържаността, която беше проявил. Сега вече не само беше сигурен, че задържаната е важна клечка, но и знаеше към кого трябва да се обърне за допълнителна и вероятно още по-полезна информация.

Вдигна слушалката на директния си телефон и набра номера на Смоуки Стивънсън.

Сър Пърсивал Макдауел Стайвесънт и Адам Трентън се познаваха и бяха приятели вече повече от двайсет години Приятелството им се характеризираше с наличието на големи паузи — понякога по две-три години нито се виждаха, нито се чуваха, но оказали се в един и същи град, те неизменно намираха начин да се срещнат и отношенията им се подновяваха с такава лекота, сякаш никога не бяха се разделяли.

Вероятно една от причините за трайността на това странно приятелство се дължеше на коренната противоположност на характерите им. Макар и с богато въображение, Адам беше преди всичко прагматик и отличен организатор, който умееше да реализира на практика всичките си начинания. Също с богато въображение и все по-нарастваща напоследък репутация на изключителен учен, сър Пърсивал си остана отчаян мечтател, който преодоляваше ежедневните проблеми с цената на върховни усилия. В общи линии той беше от онзи тип хора, които без никаква трудност биха изобретили оригинален цип за закопчаване, но самите те непрекъснато забравят да вдигнат ципа на собствените си панталони.

Двамата се отличаваха коренно и по своя произход. Сър Пърсивал беше последна издънка на стар английски земевладелски род. Благородническата му титла беше съвсем автентична, наследена от неговия баща. Докато бащата на Адам беше един обикновен стоманолеяр от Бъфало, щата Ню Йорк.

Запознаха се в университета в Пардю. Бяха връстници и завършиха по едно и също време — Адам Политехниката, а Пърсивал, когото всички наричаха просто Пърс — Физическия факултет. В продължение на Няколкото последвали години Пърс събра в колекцията си най-различни научни титли, и то с такава лекота, с каквато децата берат полски цветя. Известно време след това се занимаваше с научноизследователска дейност в компанията на Адам и сътрудничеството му с „мозъчния тръст“ остави ярки следи — именно Пърс беше ученият, който разработи нови насоки в приложението на електронните микроскопи.