Артър Хейли - Банкери

Това, което го потресе, бе ужасяващата, безсмислена загуба. Самото престъпление беше долно, глупаво, предварително обречено на провал. Но провалът му предизвика ужасни последици. Това заключение сякаш се загнезди в главата на младия Уейнрайт. То беше като катарзис, през който Нолан премина, за да може да прозре, че всички престъпления са еднакво осъдителни и еднакво разрушителни, а и за да осъзнае по-късно, че всички те са пагубно зло, срещу което трябва да се води борба. Може би дълбоко в него винаги бе дремела склонността към пуританство. И ето, че тя се пробуди.

Той премина от младостта към зрелия период в живота си като личност, която не е склонна да прави никакви компромиси. Постепенно се превърна в самотник сред приятелите си, а и по-късно сред колегите си полицаи. Стана добър полицай — старателен и възприемчив — и бързо се издигна. Освен това беше неподкупен. В това се убедиха и Бен Розели, и помощниците му.

Тези качества не го напуснаха и след време, когато премина на работа в Първа търговска американска банка.

Шефът по сигурността като че ли беше задрямал, защото изщракването на ключа в бравата го сепна. Той се поизправи внимателно на канапето. Осветеният циферблат на часовника му показваше, че е малко след полунощ.

По силуета на влизащата, осветена от външната лампа фигура, той разпозна Истън. Вратата се затвори и Истън посегна към ключа. Лампата светна.

Истън веднага забеляза Уейнрайт и замръзна в изненада. Устната му увисна, кръвта се смъкна от лицето му. Той се опита да каже нещо, но само преглътна и не можа да продума.

Уейнрайт се изправи, без да сваля поглед от него. Гласът му режеше като нож:

— Колко открадна днес?

Без да дава възможност на Истън да отговори или да дойде на себе си, Уейнрайт го сграбчи за реверите на палтото и го блъсна. Истън се строполи на канапето. Учудването му премина във възмущение и младият човек каза бързо и смутено:

— Кой ви пусна вътре? Какво по дяволите правите?… — В този момент погледът му се насочи към парите и черната счетоводна книга и той млъкна.

— Да — отсече Уейнрайт, — дойдох за парите на банката, или малкото, което е останало от тях. — Той пристъпи към подредените върху масата банкноти. — Ние знаем къде са парите, които открадна в сряда. И за да не се чудиш, ще ти кажа, че знаем и за присвоените сметки, и за всичко останало.

Майлс Истън зяпна от изумление и лицето му придоби глупаво изражение. Спазъм премина по тялото му. Той наведе глава и покри лице с дланите си.

— Без превземки! — Уейнрайт се доближи до него, махна ръцете му и бутна главата му нагоре, макар и не много грубо, защото си спомни за обещанието, което бе дал на хората от ФБР. Никакъв бой.

— Имаш да разказваш някои неща, така че да започваме — добави той.

— Не можете ли малко да почакате — помоли Истън, — дайте ми една минута да помисля.

— Не се и надявай! — Последното нещо, което Уейнрайт би му разрешил, е време за мислене. Истън бе умен млад мъж и нямаше да му е много трудно да вземе правилното решение, а именно — да мълчи. Шефът по сигурността разбираше, че в този момент имаше две преимущества. Първото бе, че изненада Майлс Истън неподготвен, и второто — че законът не ограничаваше действията му.

Ако тук бяха агентите на ФБР, те трябваше да информират Истън за правата му — той имаше право да не отговаря на въпросите им, а и да поиска да бъде извикан адвокатът му. Уейнрайт, обаче, не беше полицай и нямаше подобни задължения.

Това, към което се стремеше шефът по сигурността, бе да получи несъмнени доказателства, че шестте хиляди долара са били откраднати от Майлс Истън. Едно подписано самопризнание би свършило работа.

Той седна с лице срещу Истън, като не откъсваше очи от него.

— Всичко може да продължи много, много дълго, а можем да го свършим и бързо.

Тъй като не последва никакъв отговор, Уейнрайт взе черната счетоводна книга и я разтвори.

— Хайде да започнем с това. — Той постави пръста си върху списъка със суми, дати и цифри, които приличаха на някакъв код. — Това са залагания. Нали?

Напълно объркан, Истън поклати утвърдително глава.

— Обясни ми ги.

— Това е залагане на стойност двеста и петдесет долара — промърмори Истън. — Облогът е за резултата от футболния мач между Тексас и Нотр Дам.

Истън разясни и странните цифри. Той бе заложил за Нотр Дам. Спечелил бе Тексас.

— Ами това? — продължаваше да пита Уейнрайт.

— Друг футболен мач. Отново загуба.