Артър Хейли - Банкери

— Продължавай — упорстваше Уейнрайт, като местеше пръста си по страниците и го подканяше настойчиво.

Отговорите идваха бавно, един след друг. Някои от залаганията бяха за баскетболни мачове. Имаше и печеливши залагания, но загубите значително ги превишаваха. Най-ниският залог бе сто долара, най-високият — триста.

— Сам ли залагаш или групово?

— Групово.

— Кои са другите?

— Още четирима души.

— В банката ли работят?

Истън поклати глава.

— Не, на други места.

— И те ли губеха?

— Понякога. Но общият им резултат бе по-добър от моя.

— Как се казват?

Отговор не последва. Уейнрайт се отказа да настоява.

— Не сте залагали на коне. Защо?

— Така решихме. Всеки знае, че при конните състезания се разиграват нечестни игри, нещата са нагласени предварително. Футболът и баскетболът са друго нещо. Изработихме си система. Когато играта е честна, изненадите могат да се предвидят.

Ала големите загуби говореха точно обратното.

— При един букмейкър ли залагахте?

— При един.

— Как се казва?

Истън остана безмълвен.

— Къде са другите откраднати пари?

Лицето на Истън бе унило. Той промълви:

— Проиграх ги.

— А може би си проиграл още по-голяма сума?

Последва кимване с глава.

— Ще се върнем на това по-късно. А сега да поговорим за тези пари. — Уейнрайт докосна шестте хиляди долара на масата. — Ти ги взе в сряда. Как?

Истън се поколеба, след това сви рамене и каза:

— Предполагам, че знаете как.

— Правилно предполагаш, но по-добре не ми губи времето — сряза го Уейнрайт.

— В сряда отсъстваха много хора поради грипната епидемия. Наложи се да помогна и работих като касиер.

— Знам това. Кажи какво се случи по-нататък.

— Преди да отворим банката, отидох в трезора да си взема количка с чекмедже. Хуанита Нунес беше също там. Тя отключи своята каса. Бях съвсем наблизо. Видях комбинацията й, без Хуанита да забележи.

— И?

— Запомних я. А веднага щом се откри възможност, я записах.

Под настойчивите въпроси на Уейнрайт изникнаха още факт.

Трезорът на главния градски клон се намираше в обширно помещение. Главният касиер работеше като затворен в клетка в близост до тежката врата, чиято ключалка беше с часовников механизъм. Главният касиер не вдигаше глава от работа, броеше пари, предаваше или получаваше пакети с чекове, проверяваше касиерите и чекмеджетата при влизане и излизане Никой не можеше да мине покрай главния касиер, без да бъде забелязан. От своя страна той не обръщаше никакво внимание на хората около себе си.

В сряда сутринта Майлс Истън изглеждаше безгрижен и весел, ала всъщност ужасно се нуждаеше от пари. Беше загубил от залаганията предишната седмица, а освен гова го притискаха да плати старите си дългове.

— Но ти вече си ползвал заем като банков служител — прекъсна го Уейнрайт. — Дължиш пари и на няколко финансови компании. А също и на букмейкъра.

— Точно така.

— Има ли още някой, на когото да дължиш пари?

Истън поклати утвърдително глава.

— На някой съмнителен лихвар от подземния свят?

— Да — призна младият мъж след известно колебание.

— И той те заплашва, така ли?

Майлс Истън облиза устните си.

— Да, но не само той. Заплашва ме и букмейкърът. Те са комбина — рече Истън и погледна към шестте хиляди долара.

Нещата се изясняваха. Уейнрайт посочи парите:

— Значи ти си обещал тези пари на лихваря и на букмейкъра?

— Да.

— И по колко на всеки?

— По три хиляди.

— Кога?

— Утре — Истън погледна смутено часовника на стената и се поправи: — Днес.

— Да се върнем към срядата — настоя Уейнрайт. — Какво направи, след като видя комбинацията на ключалката?

Майлс Истън изложи подробностите. Всичко изглеждаше изумително просто. Взел си обедната почивка по същото време, когато обядвала Хуанита Нунес. Преди да излязат, те закарали количките с чекмеджетата в трезора. Оставили количките една до друга, заключени.

Истън се върнал рано от обяд и отишъл в трезора. Главният касиер го проверил на влизане, след това продължил работата си. Били само двамата.

Майлс Истън застанал до количката на Хуанита Нунес и отворил чекмеджето й, като използвал записаната комбинация. Нужни били само няколко секунди, за да извади три пачки с банкноти, или общо шест хиляди долара. След това затворил и заключил чекмеджето. Пачките бутнал във вътрешните си джобове. Не се забелязвала почти никаква издутина. Взел своята количка, минал през проверката на излизане от трезора и се върнал на работното си място.