Артър Хейли - Банкери

Вторият агент от ФБР, Далримпъл, си водеше бележки. Той вдигна глава и попита:

— Ясно ли е за колко точно пари става дума?

— Досега със сигурност сме установили около осем хиляди долара — отвърна Гейн. — Утре ще прегледаме още документи, които са на микрофилм и в компютъра. Така че парите могат да се окажат и повече.

— Ако притиснем Истън с това, което вече знаем — добави Бърнсайд, — той може би ще реши да опрости нещата, като си признае и за останалите суми. Този метод се използва при заловени престъпници.

Този човек изпитва задоволство от всичко това, помисли си Едуина, той наистина е доволен. Това я подразни и тя изпита желание да защити Майлс Истън.

— Имате ли представа колко време е продължило всичко това? — попита Едуина.

— Най-малко година, а може би и повече — информира Гейн.

Едуина се обърна към Хал Бърнсайд:

— Това значи, че нищо не сте забелязали при последната си ревизия! Проверката на неизползваните сметки не влиза ли във вашите задължения?

Сякаш се спука огромен балон. Шефът на ревизионния отдел пламна и промълви:

— Да, влиза, но и ние пропускаме някои неща, особено когато престъпникът се е прикрил така добре.

— Очевидно! Макар сам да казахте, че почеркът тутакси разкривал измамата…

— Е, да, но сега го забелязахме — каза нацупено Бърнсайд.

— След като ви извиках — не се предаваше Едуина.

Последвалата тягостна тишина бе нарушена от агента на ФБР Инес:

— Но всичко това съвсем не ни доближава до въпроса къде са изчезналите в сряда пари.

— Освен, че превръща Истън в главния заподозрян — каза Бърнсайд, който бе доволен от възможността да прехвърли разговора на друга тема. — Той може би ще признае и за това.

— Няма да признае — заяви Нолан Уейнрайт. — Прекалено умен е. И освен това, как бихме могли да го принудим? Ние все още не знаем как го е направил.

До този момент шефът по сигурността бе доста мълчалив, макар че в началото не скри учудването си, а лицето му се изопна, докато гледаше представените от ревизорите документи и доказателства за вина. Едуина се питаше дали и Уейнрайт не си мисли за натиска, който двамата оказаха върху Хуанита Нунес, изключвайки възможността да е невинна. Може би момичето беше действало заедно с Истън, но това изглеждаше твърде неправдоподобно.

Хал Бърнсайд стана, затвори куфарчето си и каза:

— Ето тук ревизорите се оттеглят и оставят всичко на закона.

— Бихме искали да получим тези документи, както и писмено заключение — каза Инес.

— Господин Гейн ще остане и ще бъде на ваше разположение.

— Още един въпрос. Дали Истън подозира, че е разкрит?

— Съмнявам се. — Бърнсайд погледна помощника си, който поклати глава.

— Сигурен съм, че не подозира. Ние съзнателно се стремяхме да не разкриваме какво търсим, питахме и за други неща, които не ни интересуваха.

— И аз мисля така — каза Едуина. Тя си спомни с тъга колко непринудено весел беше Майлс Истън точно когато излязоха с Бърнсайд. Защо го е направил? Защо, защо?

Инес кимна с одобрение.

— Тогава ще постъпим така: ще извикаме Истън на разпит, веднага след като изясним всичко, но той не бива да бъде предупреждаван. Дали все още е в банката?

— Да — каза Едуина. — Със сигурност ще ни изчака да се върнем Обикновено е сред последните, които си тръгват.

— Много добре — необичайно рязко каза Нолан Уейнрайт. — Задръжте го колкото може повече. А след това нека си тръгне, без да допуска, че е разкрит.

Всички погледнаха сепнато към шефа по сигурността. Двамата мъже от ФБР и Уейнрайт си размениха продължителни погледи и между тях сякаш се установи безмълвно съгласие.

Инес помисли и каза:

— Добре, ще направим така.

След няколко минути Едуина и Бърнсайд се качиха в асансьора.

Инес се обърна към ревизора и каза учтиво:

— Преди да ви изслушаме, бихте ли ни оставили за малко сами?

— Разбира се — отвърна Гейн и излезе от съвещателната зала.

Далримпъл затвори бележника си и остави молива върху него.

— Имате нещо предвид ли? — обърна се Инес към Нолан Уейнрайт.

— Да. — Уейнрайт все още се колебаеше между желанието да действа и гласа на съвестта си. Опитът му подсказваше, че в доказателствата срещу Истън има празноти, които трябва да бъдат запълнени. Но за да го направи, той трябваше да наруши закона, а това напълно противоречеше на схващанията му. Той се обърна към Инес:

— Сигурен ли сте, че искате да знаете какво имам предвид?

Двамата си размениха погледи. Познаваха се от години и се уважаваха.