Артър Хейли - Банкери

— Знаем това — кимна с глава Инес, по-старшият от двамата агенти на ФБР.

— Тогава разбирате, че когато един служител се е възползвал от предоставената му възможност за специален банков кредит-или е взел заем в максималния възможен размер, а след това е взимал и допълнителни суми от външни източници, като например някои финансови компании, където лихвите са изключително високи, това означава, че той или тя се намира в трудно финансово положение.

— Разбира се — каза Инес с нотка на нетърпение в гласа.

— Оказа се, че в банката имаше такъв служител.

Той направи знак на своя помощник и Гейн обърна няколко осребрени чека, които бяха поставени наопаки.

— Тези чекове са взети от три различни финансови компании. Ние се свързахме по телефона с две от тях и въпреки че, както виждате, парите са взети, вноските за връщането им са отдавна просрочени. Имаме всички основания да смятаме, че утре сутринта и третата компания ще ни разкаже същата история.

— Тези чекове — намеси се Гейн, — са само от текущия месец. Утре ще разгледаме микрофилмите с документите от предишните месеци.

Стана известен още един факт добави шефът на отдела. — Човекът, за когото става дума, не би могъл да изплати тези суми той посочи към чековете, с помощта на заплатата си от банката, която ни е известна. Ето защо през последните няколко часа търсихме доказателства за кражби от банката и вече успяхме да ги открием.

И Гейн отново започна да нарежда на масата разни документи.

… доказателства за кражби от банката, успяхме вече да ги открием…

Едуина почти не слушаше разясненията. Тя бе насочила погледа си към подписа, който стоеше под всеки от осребрените чекове, ясен, делови подпис, който й беше добре познат Това, че виждаше този подпис именно при тези обстоятелства, я ужаси и натъжи.

Това беше подписът на Истън — младия Майлс, когото толкова харесваше, който така добре се справяше като помощник оперативен администратор и който беше така сърдечен и неуморим (дори тази вечер), че само преди седмица тя бе решила да го повиши, след като Тотънхоу се пенсионира.

Ръководителят на отдела за финансови ревизии продължи разясненията си:

— Нашият коварен крадец е сложил ръка на неизползваните сметки. След като открихме един случай на измама, вече не беше трудно да открием и други.

Все така в лекторски стил заради хората от ФБР, той разясни какво означава неизползвана сметка — спестовна или чекова сметка, която се използва рядко или почти никога. Всички банки имаха клиенти, които поради различни причини разполагаха с такива сметки. Те не ги използваха дълго време, понякога години наред, дори когато сумите бяха учудващо големи. Спестовните сметки натрупваха макар и неголеми лихви и за някои хора това без съмнение имаше значение. Ала колкото и да е невероятно, имаше и такива, които напълно изоставяха сметките си.

На притежателите на чекови сметки, в които не се внасят и от които не се теглят никакви суми, се изпращаше не ежемесечно, а ежегодишно извлечение за състоянието на сметката. Но понякога дори и тези съобщения се връщаха обратно с бележка: „Лицето се е преместило на неизвестен адрес“.

Шефът на ревизионния отдел поясни и стандартните мерки, които се вземаха за предотвратяване на измамите, свързани с неизползваните сметки. Сметките се отделяха в специална партида и при всеки превод случаят се проверяваше от оперативния администратор, който преценяваше дали всичко е законно. Предохранителните мерки бяха наистина ефективни. Като помощник оперативен администратор Майлс Истън е имал право да наблюдава и одобрява преводите по неизползваните сметки. Ала той е използвал пълномощията си, за да прикрие собствените си недостойни депа или факта, че е вземал пари от тези сметки!

— Истън е действал много хитро, избирал е сметките, при които вероятността да възникне някакъв проблем е била най-малка — продължи шефът на отдела. — Ние разполагаме с фалшифицирани документи за прехвърляне на суми от тези сметки. Фалшификациите не са правени много умело, защото доста лесно може да се открие неговият почерк в тях. След това сумите са били прехвърляни във фиктивни сметки, които са били негови, но са се водели на друго име. Съвсем очевидно е, че почеркът е един и същ, но естествено, ще имаме нужда от експерти, които да го потвърдят.

Те разгледаха внимателно документите за прехвърляне на сумите, като сравниха почерка с този на чековете. Приликата не пораждаше никакво съмнение.