Артър Хейли - Банкери

Преди пазачът да затвори вратата, отнякъде изникнаха още хора. Сякаш със замах на вълшебна пръчица зад мъжа с куфарчето се появиха още пет-шест души, а зад тях — още толкова, и още толкова. Появата им беше бърза и неочаквана.

Най-възрастният, който очевидно им бе началник, заяви:

— Състав за финансова ревизия от централното управление.

— Да, сър — кимна дежурният, който беше ветеран в банката и това не беше първата му ревизия. Той продължи да проверява картите на служителите — общо двайсет души, повечето мъже, жените бяха само четири. Ревизорите веднага се отправиха в различни посоки на банката.

Възрастният мъж се насочи към бюрото на Едуина. Тя стана да го поздрави и с нескрито учудване се загледа в сновящите ревизори.

— Цялостна ревизия ли ще правите, господин Бърнсайд?

— Да, госпожо Д’Орси.

Ръководителят на отдела за финансови ревизии съблече палтото си и го закачи до бюрото на Едуина.

Банковите служители бяха смутени, някои мърмореха, а други коментираха на висок глас:

— Ох, да му се не види! От всички дни избраха точно петък!

— По дяволите, канен съм на вечеря…

— Кой казва, че ревизорите са хора?…

На тях им беше ясно с какво е свързана неочакваната визита Налагаше се отново да преброят парите в касите, а съдържанието на трезора също щеше да бъде проверено. Трябваше да останат, докато данните се подредят в списък и се проверят. Шефовете надали щяха да имат късмета да си тръгнат преди полунощ.

Тихо и любезно, ревизорите вече бяха взели всички главни счетоводни книги. Повече не можеха да се правят никакви допълнения или промени.

— Аз поисках проверка на сметките на хората от персонала и съвсем не съм очаквала това — каза Едуина.

В банковите клонове се правеше ревизия веднъж на осемнайсет месеца до две години. Предишната пълна финансова ревизия в главния градски клон бе само преди осем месеца и гази беше съвсем неочаквана.

— Ние решаваме как, къде и кога да правим ревизиите, госпожо Д’Орси.

Както винаги, Хал Бърнсайд бе сдържан и хладен — типичен банков ревизор. Във всяка голяма банка отделът за финансови ревизии бе независимо контролно звено с авторитет и права, подобни на инспектората в армията. Този отдел не правеше компромиси и със служителите с висок ранг, дори висшите ръководители бяха уличавани в допуснати пропуски — а такива винаги се намираха при една цялостна ревизия.

— Знам това — съгласи се Едуина. — Но съм учудена, че успяхте да се организирате толкова бързо.

— Ние си имаме собствени методи и възможности усмихна се шефът на отдела.

Това, което не й каза, беше, че тази вечер бяха предвидили внезапна ревизия в друг клон на банката. След като Едуина им се обади преди три часа, те се отказаха от предишния план и бързо се подготвиха, като извикаха още хора, за да осъществят сегашната операция.

Тази маневрена тактика беше нещо съвсем обичайно. Най-важната задача на отдела за ревизии беше да се появява внезапно и без предупреждение. Вземаха се всички необходими мерки, за да се запази решението в тайна. Ако някой служител си позволеше да издаде тайната, можеше сериозно да пострада. Малцина го правеха, дори поради невнимание.

Всички участници в днешната ревизия се събраха преди един час в салона на близкия хотел. Дори мястото на срещата бе оповестено в последния възможен момент. Задачата им бе разяснена накратко и всеки получи конкретни поръчения. Съвсем незабележимо, по двама, по трима, те се приближиха към главния градски клон на банката. До последния миг се мотаха из преддверията на съседните сгради, разхождаха се или разглеждаха витрините на магазините. След това, както си беше традицията, най-младият служител се приближи към вратата на банката и почука по стъклото. Пазачът отключи и всички влязоха, строени един подир друг.

За минути банката бе окупирана от ревизорите.

Един осъден през седемдесетте години банков служител, злоупотребил с голяма сума пари и успял да прикрива фалшификациите си близо двайсет години, бе казал пред съда:

— Ревизорите влизаха, но около четирийсетина минути се размотаваха, а само за половината от това време аз успявах да прикрия всичко.

Отделът за финансови ревизии в Първа търговска американска банка, а и в другите големи североамерикански банки, не предоставяха подобна възможност. Не бяха минали пет минути от внезапното пристигане на ревизорите и всичко вече беше под тяхно наблюдение.

Служителите в клона примирено продължаваха да си вършат работата и помагаха на ревизорите, ако се наложеше.