Артър Хейли - Банкери

— Аз естествено не мога да ти кажа къде са липсващите пари — каза замислено Луис, — но ще ти дам един съвет, който, убеден съм, може да бъде полезен в подобни объркани ситуации.

— Слушам те.

— Не вярвай на очевидното!

Едуина беше разочарована. Колкото и да е странно, тя се беше надявала да чуе някакво магическо решение. Вместо това Луис й бе предложил една стара известна формула.

Тя погледна часовника си. Наближаваше осем часа.

— Благодаря ти — каза Едуина. — Трябва да тръгвам.

— Между другото, довечера заминавам за Европа. Ще се върна в сряда — съобщи Луис.

Преди да излезе, Едуина го целуна по бузата. Внезапното му съобщение не я учуди. Луис имаше офиси в Цюрих и Лондон и пътуванията му бяха нещо обикновено.

Тя слезе с асансьора, крито свързваше жилището им с вътрешния гараж.

Докато пътуваше с колата към банката, в главата й все се въртеше това: „Не вярвай на очевидното!“

Разговорът с двамата агенти от ФБР беше кратък и не доведе до нищо ново.

Срещата се състоя в стаята за съвещания в задната част на банката, където вече два дни служителите от ФБР разпитваха персонала. На срещата присъстваха Едуина и Нолан Уейнрайт.

По-старшият от двамата агенти се казваше Инес и говореше по характерния за щата Ню Ингланд носов начин. Той се обърна към Едуина и към шефа по сигурността:

— Ние приключихме с разследванията. Случаят остава открит. Ще поддържаме връзка, информирайте ни, ако изникнат факти, които биха хвърлили нова светлина. Ако се случи още нещо, моля ви, обадете се незабавно в Бюрото.

— Разбира се — каза Едуина.

— А, исках да ви кажа нещо. — Агентът от ФБР погледна в бележника си. — За съпруга на тази млада жена Нунес — Карлос. Един от служителите ви смята, че го е видял в банката в деня, когато са изчезнали парите.

— Майлс Истън — обади се Уейнрайт. — Той сподели с мен, а аз ви предадох информацията.

— Да, ние разпитахме Истън. Той смята, че би могъл и да греши. Все едно, ние издирихме Карлос Нунес. Той е във Финикс, щата Аризона. Работи като автомеханик. Нашите хора във Финикс са го разпитвали и са убедени, че е бил на работа в сряда, и въобще през всичките дни на седмицата, така че той е извън всякакво подозрение.

Нолан Уейнрайт излезе да изпрати агентите от ФБР. Едуина се върна на бюрото си. Тя беше информирала за липсващите пари — беше длъжна да го направи — своя непосредствен началник в централното управление. Изглежда, че нещата вече бяха стигнали и до Алекс Вандервурт. Късно снощи Алекс й се обади по телефона, изрази загрижеността си и я попита дали може да й помогне с нещо. Тя му благодари, но каза, че ще се справи сама, защото смяташе, че след като носи отговорността за клона, е длъжна да решава проблемите си без чужда помощ.

Тази сутрин нищо не се бе променило.

Малко преди обяд Едуина помоли Тотънхоу да съобщи на счетоводния отдел, че Хуанита Нунес ще бъде уволнена, за да изпратят в клона чека с обезщетение поради прекъсване на трудовия договор. Изпратен по куриер, чекът бе на бюрото й, когато се върна на обяд.

Едуина смутено го въртеше в ръце.

Хуанита Нунес все още вършеше работата си. Вчерашното решение на Едуина да не я уволни веднага предизвика сърдитите протести на Тотънхоу:

— Колкото по-скоро се отървем от нея, толкова по-сигурни ще бъдем, че това няма да се повтори!

Дори Майлс Истън я погледна учудено от бюрото си, но Едуина наложи своята воля.

Тя се чудеше защо ли се тревожи толкова, след като очевидно беше крайно време да приключи с този случай и да му сложи точка.

Очевидно. Очевидното решение. Отново се сети за съвета на Луис: Не вярвай на очевидното!

Но как? Как да постъпи?

Едуина реши да обмисли нещата още веднъж, като започне от самото начало.

Кои бяха очевидните факти в този случай и в каква последователност се бяха появили? Първият очевиден факт беше, че парите липсват. Тук нямаше място за съмнение. Вторият, че сумата изчезнали пари е шест хиляди долара. С това се съгласиха четирима души: Хуанита Нунес, Тотънхоу, Майлс Истън и главният касиер в трезора. Никакви съмнения.

Третият очевиден факт беше увереността на Нунес, че знае точната сума на парите, които липсваха в два без десет следобед, и то след като бе работила усилено около пет часа, без да е правила проверка на касата. Всички служители в клона, включително и Едуина, смятаха, че това е невъзможно. Още от самото начало оповестяването на точната сума оформи убеждението, че Хуанита Нунес е откраднала парите.