Били Хейс - Среднощен експрес

Работата вървеше едва-едва. Скачах при всеки шум. Ако направеха проверка, положително щяха да ме хванат. Въжето напредваше със сантиметри.

Приятелите ми не можеха да разберат защо спя толкова много през деня. Започнах да работя още по-трескаво. Докато не свършех въжето и не го скриех на безопасно място, бях уязвим. Ако Зиат или някой друг доносник ме видеше, нямаше начин да не ме наклепа.

Най-накрая го завърших. Предполагах, че е двайсетина метра. Според плана на затвора в средата на покрива имаше антена. Ако успеех някак си да се добера до покрива, можех да вържа въжето за антената, да изтегля другия му край до стената и да се плъзна по него. Възможно бе въжето да ми потрябва някой ден.

Но нямаше как да го скрия в шкафчето си. При проверка щяха да го намерят. Затова посред нощ се промъкнах в другия край на кауша до клозета. Там имаше едно празно шкафче. Повдигнах го и пъхнах въжето отдолу.

След няколко дни Патрик ми писа от Германия. Бил почти готов.

15 юни 1972 г.

Патрик,

Чета „Смърт следобед“ от Хемингуей. В нея се говори за сюблимния момент на истината. Предполагам, че ще получиш това писмо в понеделник следобед. Настъпил е часът на истината — да нанесеш последния ловък удар и да хванеш бика за рогата. Няма да е късно, ако в понеделник вечерта си сложиш крилатите сандали и полетиш с бързината на Меркурий.

Тук много спортувам и затова имам нужда от нови гуменки — четирийсет и втори номер. Мисля, че трябва да ги купиш, преди да се срещнеш с мистър Франклин. Страшно ще се радвам, ако дойдеш с консула на свиждане. Надявам се, че ще можеш да му се обадиш във вторник и да ме посетите в сряда или четвъртък. Моля те, донеси ми един „Хералд Трибюн“, тъй като тук почти нямам достъп до новините. И гледай, приятелю, гуменките да са с топлите вътрешни подметки а ла мистър Франклин — това ще бъде първото движение на плаща с лявата ръка — хватката, при която бикът стои с наведена глава, преди сабята да го прониже. После ще празнуваме.

Очите ми очакват да съзрат засмяното ти лице, а стъпалата ме сърбят при мисълта за П. Ф-вите 26 26 Патрик, Франклин. Б. пр. хвърчила.

Будистите говорят за вътрешна душа 27 27 В оригинала е изписано „sole“, което означава подметка. Душа е „soul“. На английски двете думи са омоними. Б. пр. (обърни специално внимание) и аз твърдо вярвам в нея. Но вътрешната подметка трябва да бъде подлепена от умела ръка, защото всичко опира до мангизи.

Може би се изразявам прекалено метафорично. Сигурен съм, че разбираш накъде бия, очаквам пристигането ти.

Tempus fugit 28 28 Времето лети! (лат.). Б. пр. , а се надявам, че също и ти, и приятелят ти.

Увеличих газта. Вятърът шибаше периферията на шапката ми талисман. Носех се с огромния мотоциклет по пътя, ограден с дървета, покрай познати места и лица. Видях Лилиан да ми маха и да се усмихва. Патрик стоеше ухилен както винаги. Прелетях покрай татко, който ми извика да внимавам.

Инстинктивно дръпнах кормилото. Мотоциклетът се отдели от земята. Понесохме се над дърветата. Вятърът бе стихнал. Мотоциклетът летеше в спокойния утринен въздух. Разбрах, че мога да го управлявам, като се облягам с цялата си тежест ту на едната, ту на другата страна. Спуснах се над върховете на дърветата, носейки се като вятър над пътя. Лили смъкна дрехите си и зачака на тревата да се приземя. Татко ми изкрещя някакво предупреждение. Но не можех да намеря Патрик. Гледах ли, гледах, но никъде не го виждах…

Събудих се. Беше вторник. Дали Патрик е получил вече писмото ми? Щеше ли да се обади днес? Колко ли време оставаше, докато задвижим нещата? Не можех повече да стоя така. Трябваше да се измъкна.

Разхождах се на двора и чаках да се случи нещо. В хубавото време беше още по-мъчително да гледаш грозния камък. На земята бе настъпило лято. Раздадоха сутрешната дажба хляб. Беше баят. Пощата пристигна едва по-късно. Нямаше нищо за мен. Опитах се да напиша писмо на Лили. Исках да й кажа колко много означават за мен писмата й… как копнея… жадувам да я видя отново. Но нищо не излезе. Свободата ме зовеше. Беше твърде близо. Не можех да се съсредоточа. — Вилюм. Вилюм Хай-йес. Телеграма? За мене? Дали е от Патрик? Разкъсах жълтия плик и прочетох:

Норт Бабилън, Ню Йорк

20 юни 1972 г.

До Уилям Хейс Сагамалджълар, Джезаеви Истанбул, Турция

Патрик е мъртъв. Следва писмо. Татко

Сърцето ми замря. В душата ми се отвори огромна празнина. Всичките ми мисли полетяха в пропастта. Чувствах се кух, все едно че ме бяха сритали в корема и ми бяха изкарали въздуха. Празнината се изпълни с непоносима болка. Бях се вцепенил. Стоях в коридора и гледах телеграмата. Излязох на двора и седнах до стената. Патрик мъртъв? Как? Защо? Свих крака до гърдите и прегърнах коленете си. Разплаках се.