Били Хейс - Среднощен експрес

— Да — преглътнах аз. — Достатъчно е да прекараш само няколко години във фашистки затвор.

— Съжалявам, Били. Не исках да ти причиня мъка. — Очите на татко се навлажниха. Уилард стана от масата и отиде до прозореца. — Били — продължи татко, — опитай се да разбереш. През тези две години, откакто си в затвора, с майка ти умирахме по малко всеки ден. Ти си най-големият ни син. Ако можехме, с радост бихме си сменили местата с теб. Единственото, което искаме, е да започнеш живота си отначало. Ти можеш да постигнеш немалко неща. Знаеш го. Остава само още една година. Били. Не е толкова много. Изчакай. После можеш да започнеш отначало. Ние ще бъдем до теб и ще ти помагаме. Ние те обичаме, Били. Ние… — той се задави и изтри очите си.

20 ноември 1972 г. Лили,

Какво значи да си самотен през нощта ли? Аз съм мъж. Нощем съм заобиколен от пустота.

Питаш ме за сексуалния ми живот. Първата година можех да ти разкажа за странни чувства на неудовлетвореност, за най-различни сънища и сутрини, когато се събуждах плувнал в пот, за похабена енергия. От година и нещо насам съм целомъдрен. Трудно е да се повярва, а може би още по-трудно да се постигне. Особено при тези условия, но животът е лесен само за онези, които си поставят лесно достижими цели.

Сега, като се огледам, самотата отново е навсякъде около мен и витае подобно на сянка в ъгъла. Но вече не ме потиска толкова много. Разговорите ми с теб помагат. Затова събирам мъката дълбоко в себе си, за да се посмея на воля някой ден. Сериозно ти говоря, че голям смях ще падне. Защото освен всичко, което трупам в себе си, има и друго, което реших заради Патрик: понеже него вече го няма, ще трябва да се смея и за двама ни.

Лека нощ, Лил.

Докосвам те,

В ранните утринни часове на 10 декември три фургона минали турската граница със Сирия. Били спрени от охраната при граничния пункт край Джилвегьозу. Патрулите се усъмнили в дългокосия младеж, който карал единия от фургоните, и били очаровани от шестте красиви американки, които пътували заедно с него. Любезно предложили чай на туристите, докато един от тях проверявал фургоните. Мушнал с пръчка покрива на един. Тя пропаднала през фалшивия таван. Изсипали се цели пакети хашиш. Смъкнали всичко от трите фургона. Събрала се немалка купчина. Официално хашишът излязъл около 99,7 кила. Турските вестници определяха уличната му цена в Съединените щати към 950 000 долара.

Мъжът, Робърт Хъбард, казваше, че е срещнал момичетата на различни места из Европа и Близкия изток. Той ги поканил да пътуват с него, за да купят „стока“ за магазина му в Мюнхен. Твърдеше, че момичетата са невинни. Но той, Катрин Зенц, Тери Гроки, Джо Ан Макданиъл, Пени Жарнеки, Маргарет Енгьл и Паула Гибсън били отведени в затвора в Антакия в Южна Турция, близо до Средиземноморското крайбрежие.

Внимателно следях статиите във вестниците. Съчувствах им. Момичетата бяха доста хубавки. Питах се дали разгласяването на техния случай най-после ще накара другите американци да се замислят, че е много сериозно да те арестуват за хашиш в Турция и може да ти коства доста годинки от живота.

И да бяха успели да вкарат незаконно дори част от този хашиш в „Сагамалджълар“, пак нямаше да го купувам. След време с радост забелязах, че започвам да гледам все по-оптимистично и ведро на живота. Дали защото не пушех вече хашиш, или защото бях придобил ново съзнание, или пък заради системните упражнения — или като комбинация от всички тези неща, не знаех. Но сега бях по-спокоен и изпитвах още по-силно желание да се върна сред хората. От друга страна обаче, се чувствах много по-подготвен да приема съдбата си, каквато и да е тя.

Малко преди Коледа в кауша пристигна друг американски затворник. Беше нов в „Сагамалджълар“, но бе лежал една година повече от мен в затвора, в Измир, на брега на Егейско море. (Измир се наричал Смирна, преди турците да го заграбят от гърците.) Казваше се Джоуи Мазарот. Имаше ясно-сини пронизващи очи и дълги черни щръкнали мустаци. На дясната ръка, точно под навития ръкав на избелялата му тъмночервена тениска, се забелязваше татуировка. Изобразяваше ухилено червено дяволче с тризъбец. Джоуи беше весел и дружелюбен човек. Щом дойде в кауша, веднага завзе леглото на един млад италианец, легна и спа почти непробудно цели два дни.

Бе осъден на десет години за контрабанда на осемдесет килограма хашиш.

— Да ти се намира хашишец? — попита ме той, като се събуди.