Били Хейс - Среднощен експрес

— Нямам въшки — възразих аз, учуден от обвинението му.

— Къде беше снощи?

— В полицейския арест.

— Значи имаш, бате. Защо мислиш, че не ти дадохме да седнеш на леглото? Окъпи се и си извари дрехите.

Арне кимна в знак на съгласие.

Всъщност една баня наистина би ми дошла чудесно, но не исках Попай да ме командва.

— По-добре да си взема душ — рекох аз. Чарлс подсвирна и се надигна.

— Писна ми от тия глупости — заяви той и излезе от стаята.

Арне ме дръпна настрана.

— Тук няма душове — обясни. — Ще трябва да се измиеш на мивката в кухнята. — Заведе ме в съседната килия, която беше неговата, и ми даде кърпа, пластмасова кана и парченце сапун. Обясни ми, че скоро ще пуснат топлата вода за около половин час. После отидохме в кухнята зад стълбите. Показа ми как да запуша мивката с един мръсен парцал. За да се изкъпя, трябваше да се насапунисам и после да се поливам с топла вода от каната. Но най-напред реших да измия мивката.

Беше ужасно мръсна.

— Не им забелязвай на Попай и Чарлс — посъветва ме нежно Арне. — И двамата са отдавна тук. Новите… те не разбират какво става всъщност. Направо ти лазят по нервите.

— Как му е излязло името Попай 9 9 На английски „pop-eyed“ означава „ококорен“. Б. пр. ?

— Моряк е. Пипнали го, като се опитвал да контрабандира четирийсет кила на кораба си.

— И на колко са го осъдили?

— На петнайсет години.

— Нищо чудно, че е луд. Арне замълча за миг.

— Да — каза накрая той. — Но всъщност не е никак лош. По ръждясалите тръби заклокочи топла вода. Арне се засмя и ме остави да се къпя. Изтърках мивката със сапун. Не стана по-чиста. Като се напълни с гореща вода, съблякох смачканите си дрехи. Направо воняха. Гол пред мивката насапунисах главата си. Беше ми странно без коса. Острата четина ми напомни за късата подстрижка, която носех в гимназията, когато тренирах борба. Гребях вода от мивката със старата кана на Арне и се обливах. Беше ми приятно, като се стичаше по главата и раменете ми. Бавно насапунисах останалата част от тялото си. После се сетих какво каза Попай. Взех да оглеждам слабините си за въшки.

Внезапно усетих, че не съм сам. Обърнах се и видях на вратата някакъв мъж, който приличаше на арабин. Зяпаше голото ми тяло широко ухилен. Възбудено изломоти нещо на турски. Свих рамене в знак, че не разбирам.

Арабинът изчезна, но след малко се върна с Арне. Гледах объркано, а на пода капеше сапунена пяна.

— Не може да се къпеш така — предупреди ме Арне. — Нямаш право да се миеш гол.

— Какво? Как мога да се изкъпя тогава?

— Не трябва да си сваляш бельото. Никога не бива да се събличаш в кауша.

— Какво говориш? Как мога да се мия с дрехи? Арне започна да настоява.

— Не може, човече. Турците гледат много строго на всичко, което и най-малко напомня секс между затворниците.

— Какъв ти секс? Просто се къпя. Върви си и ме остави да се измия.

Арне вдигна рамене.

— Твоя си работа. Но по-добре побързай. Идва сайъм 10 10 Преброяване (тур.). Б. пр. . Не ме интересуваше кой е тоя сайъм. Водата беше твърде приятна. Арне ме остави. Когато се облях с още една кана гореща вода, спомних си следобеда. Какъв късмет извадих, че отървах боя.

Задрънчаха ключове. Вратата на отделението се отвори. Някакъв глас извика на турски:

— Сайъм. Сайъм.

Виждаше се крайче от ръката на надзирателя, който стоеше точно пред отворената врата. Арне се втурна към мен.

— Казах ти да побързаш бе, човек. Ще има сайъм. Нямах представа какво е сайъм, но всички тия заповеди бяха започнали да ми дотягат. Продължих да си сапунисвам краката.

— Ти луд ли си? — изсъска ми Арне. — Ако те хванат гол, ще те бият.

Този път думите му проникнаха в съзнанието ми. Спомних си нещастния турски затворник, който лежеше на пода, потънал в собствената си кръв, а пазачите го ритаха и налагаха с палките. Мигновено увих кърпата около кръста си. Побягнах навън, босите ми крака се хлъзгаха по каменния под.

Блъснах се в Емин. Сега бе облечен в костюм и вратовръзка. Изръмжа ми нещо, но аз продължих да тичам.

Чарлс и Попай стояха към края на редицата. И двамата се опулиха, като ме видяха. Попай се пресегна и ме сграбчи за ръката. Дръпна ме зад себе си и Чарлс. Чарлс смъкна белия си пуловер и ми го пъхна в ръцете. Нахлузих го през главата. И двамата бяха високи и закриха долната част от увитото ми в кърпата тяло.

Всички затворници стояха мирно, докато един надзирател тичаше покрай редицата и броеше. Той извика нещо на друг надзирател, който провери някакъв списък. Бройката явно отговаряше.