Били Хейс - Среднощен експрес

Върнах се по коридора да си доям чорбата. Попай също беше там.

— Какви са тези? — попитах аз.

— Говна — отвърна Попай. — Емин е турчин. От доста време е тук, затова са го сложили отговорник. Уолтър е просто пиклив подмазвач, който говори около шест езика. И всичките зад гърба ти.

— Ами?

— Ами? — изимитира ме Попай. — Да не мислиш, че си в колежа, Уилям? Това е затвор, бате. Затвор. Видя ли си килията?

— Да.

— Е, как ти харесва новият ти дом?

— Нормално — отвърнах аз без особен ентусиазъм.

— Да, сигурно защото тук е толкова хубаво — каза Чарлс.

Смених темата.

— Ти защо си тук? — попитах Арне.

— За хашиш.

— Колко ти дадоха?

— Дванайсет години и половина.

— Ооо! И колко имаше?

— Сто грама.

Какво! Дванайсет години и половина за сто грама. Невъзможно. Та това е само една десета от килото. А аз имах двайсет пъти повече.

— А тебе защо те окошариха, Уилям? — попита Попай. Гласът му беше напрегнат.

— За хашиш — отговорих аз.

— Колко?

— Две кила.

— Къде?

— На летището. Като се качвах на самолета.

— О, боже. Ще бъде кофти. Беше ли минал митницата?

— Да. Пипнаха ме точно пред самолета.

Попай подсвирна като Харпо Маркс 8 8 Един от братята Маркс — популярни американски комедийни актьори от 30-те години. Б. пр. и размаха ръце във въздуха.

— Кофти, кофти. Може десет или петнайсет. Че дори и двайсет.

— Двайсет какво?

— Години, бате, години. Казвам ти, най-малко десет. Сто на сто.

Не можех да повярвам. Сигурно се шегуваха. Арне стана. Стори ми се мил и недокоснат от покварата наоколо. Пресегна се през мен да вземе нещо най-отгоре на шкафчето.

— Не го слушай, Уили — каза той. — Само иска да те шашне.

Не се знае каква присъда ще им скимне да ти тръснат в Турция. Всичко е възможно. — Свали дървената фруктиера от шкафчето. В нея имаше ябълки. Предложи ми една и даде на другите. Кой знае защо му имах доверие. Нещо в него вдъхваше сигурност. Веднага го почувствах много близък.

— Ей, не го баламосвай, Арне — обади се Попай. — По-добре отсега да се подготви за най-лошото, та да не се изненада после. Според мен ще му друснат поне десетина-петнайсет години.

— Наистина ли? — попитах аз. — Дванайсет и половина или двайсет за хашиш? Ти си луд! Настъпи неловко мълчание. Чарлс, който известно време не се беше обаждал, вдигна глава от фруктиерата.

— Тук всички са луди — каза той.

Продължихме да ядем. Аз почти не се докоснах до хра-ната. Мъчех се да сложа в ред мислите си. Попай сигурно е смахнат. Няма страна в света, колкото и да е шантава, в която да дадат двайсет години за две кила. Това няма да се случи с мен. Пък и съм американец. А всеки знае, че с американците се отнасят по-специално.

— А на теб колко ти дадоха? — попитах Чарлс.

Той се намръщи.

— Пет. Остават ми още десет проклети месеца до края.

Пет години. И то на американец.

Е, все пак бе значително по-добре от предвиждането на Попай. Сега разбрах какъв е акцентът му. Израелски. Положително.

Естествено е да бъде песимист в мюсюлманска страна. Няма начин да не е песимист. Но аз съм американец. И винаги ми е вървяло. Все някак си ще се отърва леко.

Арне сякаш прочете мислите ми.

— Може пък да те пуснат под гаранция — рече тихо той.

Попай се намръщи и отсече:

— Дрън-дрън! — Под гаранция?

— Зависи… — Лицето на Арне стана сериозно, като че той дълбоко размишляваше. После ме погледна и се усмихна. — Ако те пуснат под гаранция, значи си свободен. Турците знаят, че ще избягаш от страната и никога няма да се върнеш. Те само задържат парите от гаранцията. Ако те пуснат под гаранция, значи, че очакват от тебе да се чупиш.

Това изглеждаше интересно.

— Но как ще се измъкна от страната?

— Лесно — отвърна Арне. — Всеки повече или по-малко нечестен турски адвокат — а те всички са мошеници — ще те снабди с фалшив паспорт. Или пък просто можеш да опиташ да се промъкнеш през границата в Гърция. Там трябва да се иде. Така мразят турците, че няма начин да те върнат. Пуснат ли те под гаранция, турците знаят, че ще се чупиш. А стигнеш ли до Гърция, свободен си.

— Ей, ама това звучи страхотно! Мислиш ли, че има шанс да ме пуснат под гаранция?

— Ами — отговори Арне — зависи. Разбира се, че има шанс, ако ти се намират малко пари и добър адвокат.

— Просто ще ги получа. Трябва! — рекох аз. — Няма начин!

— Глупости! — сряза ме Попай. Веселото му настроение се беше изпарило. — Защо не вземеш да се изкъпеш и да млъкнеш най-после? И да се очистиш от гадните си въшки.