Брайън Хейг - Преследваният

Докато Алекс живееше като отшелник — човек, когото малцина познаваха и почти никой отблизо. Избягваше партита и клубове и категорично отказваше всякакви молби за интервюта. В стремежа си да запази своята анонимност бе издал вътрешна заповед, по силата на която всеки служител в огромната мрежа от фирми на „Коневич и сие“ бе длъжен да подпише декларация за конфиденциалност — сериозен юридически документ, отнемащ му правото да разгласява каквото и да било за своя работодател. В резултат на всичко това медийният интерес към тайната на личния му живот се бе изострил неимоверно. Един от най-богатите хора в страната, момчето милионер — така го наричаха медиите. И същият този човек се опитваше да остане анонимен?!

След няколко неуспешни опита най-после някакви репортери бяха успели да се доберат до служител от средния ешелон на неговата инвестиционна банка, който срещу пет хиляда лесни долара бе приел да побъбрят по адрес на работодателя му. Човекът си бе признал, че не само не познава лично Алекс, но и че го е виждал на живо всичко на всичко два пъти, когато притичвал през тръжната зала на път към асансьора за кабинета си на последния етаж. Това няма никакво значение, бяха го уверили те. Положително фирмите на Алекс гъмжаха от слухове, клюки и всевъзможни реални или измислени пикантерии. Цената бе вдигната на седем хиляди долара и служителят на драго сърце бе приел да им снесе това-онова, стига да си получеше парите и което бе още по-важно, името му да не се споменава никъде в цялата история.

„Царевич Мидас“ бе заглавието, под което излезе материалът във вестника, и то казваше всичко за медийния образ на Алекс. Авторът го бе обрисувал като най-богатия човек в Русия, като нейния първи истински милиардер, собственик на армада яхти с извисяващи се до небето платна; на двеста спортни коли от най-екзотични марки и модели, които безброй слуги лъскаха от сутрин до вечер в климатизирания подземен гараж; на ескадрила елегантни частни самолети, готови по всяко време да го отнесат до някое от безбройните му имения по целия свят: в Париж, Лондон, Рим, Ню Йорк или Хонконг. Бъбривият служител неотдавна бе прочел в превод на руски една почти изцяло изфабрикувана биография за чаровно перверзния живот на загадъчния Хауард Хюс и гледаше да си оправдае седемте бона, като черпеше с пълни шепи от безумните измислици в нея.

Алекс е типичен шизоиден параноик, бе заявил той на репортера. По цели дни седи в кабинета си чисто гол, брои рубли и ражда гениалните си бизнес идеи между два стари чернобели филма с Катрин Хепбърн. Има колекция от красиви жени, всичките преименувани на Катрин, които третира като играчки; освен това толкова се бои от зараза, че ги изварява в казан, преди да преспи с тях. Антисемит и социопат, храни се само със сурови зеленчуци, пие само преварена вода, служи си само с лявата ръка; говори се, че бил с обратна резба и че личните му бодигардове трябвало да го упояват с хлороформ, за да му изрежат ноктите.

Получи се гротескна статия, пълна с абсурдни измислици и дебелашки лъжи, но като четиво доста забавна.

Измислена или не, „историята“ на Алекс Коневич предизвика такъв фурор, че цели глутници московски репортери се включиха в гонитбата. Скоро всички медии започнаха да поместват сензационни „репортажи“ за подвизите и баснословното му богатство — най-често изсмукани от пръстите измишльотини, нямащи нищо общо с действителността. Някакво особено предприемчиво седмично списание дори създаде рубрика, озаглавена „Срещи с Царевич Мидас“, и подкани всички граждани на Москва да се включат в събирането на пикантни историйки за Алекс. Обявена бе награда от петстотин долара за всеки, който изпрати негова снимка, и пет хиляди, ако е гол.

Адвокатите на Алекс го молеха на колене да заведе дело, като му обещаваха да унищожат издателите на тези пасквили, да им съсипят живота, както само те умееха. Отговорът му беше стереотипен: категорично не, без излишни обяснения. Той смяташе, че едни продължителни съдебни дела само ще предизвикат излишен шум и за дълго ще го държат в центъра на общественото внимание. Пък и всяко чудо за три дни, казваше си той; скоро медийният интерес към него щеше да отслабне. Това не му попречи да си наеме частна охрана — шестима бивши командоси от Спецназ със свиреп вид, които му се заклеха във вярност.

Алекс прекара остатъка от полета, заровен в книжата пред себе си, като четеше внимателно и си водеше бележки в полетата. След около два часа носовият глас на командира обяви обичайната подготовка за кацане. Облегалките се вдигнаха в изправено положение, сгъваемите масички бяха прибрани, няколко души се протегнаха сънено в креслата си. Двамата в туристическата класа, които го следяха, си размениха многозначителни погледи.