Брайън Хейг - Преследваният

Частните детективи на Алекс с лекота проследиха физическото местоположение на този интернет адрес; оказа се малък апартамент в покрайнините на Москва. Те проникнаха с взлом и намериха няколко празни стаи, без отпечатъци от пръсти и каквито и да било други следи от човешко присъствие освен малко бюро, върху което се мъдреше изключен от контакта прашасал компютър с демонтиран твърд диск.

Ама какво става тук? — попита тревожно Алекс техническите експерти. Някой следи цялата делова кореспонденция и всички транзакции на фирмите — бе отговорът. Откога? — попита той. Може би от седмици, по-вероятно от месеци, от което можело да се заключи, че хакерът вече е събрал планини от информация за начина, по който бе възникнала цялата бързо разрастваща се империя, как отделните й части се свързваха помежду си, откъде идваха и в каква посока се движеха паричните потоци, дори за самоличността на основните играчи, които дърпаха конците. Компютрите на отдела за човешки ресурси например бяха наблъскани с толкова шпионски програми, че бяха почнали да си говорят сами.

Компютърната мрежа бе напълно прочистена, пръснаха се нови купища пари за най-съвременни защитни програми — все внос от Америка, разбира се — и известно време нищо повече не се чу по въпроса. Като причина за атаката хората на Алекс подозираха някаква форма на рекет: плати си и цялата източена информация ще бъде унищожена, а набезите срещу фирмата ти ще престанат. Но след няколко напрегнати седмици, през които компютърните гении на Алекс очакваха със затаен дъх поредната атака, а такава не настъпи, те се спряха на друго, по-оптимистично обяснение — вероятно зад първото проникване стоеше хакер самодеец, един от безбройните компютърни терористи, които се въдеха в последно време. Това беше ежедневен проблем на Запад, увериха го те. Никому неизвестни младоци прекарваха безсънни нощи, надвесени над домашните си компютри, измисляйки все по-гениални начини за проникване в системите на големи корпорации и дори на държавни учреждения, колкото да докажат на себе си, че са нещо повече от презрени нищожества, каквито всъщност бяха.

Можеше да е и по-лошо, предупредиха те: хакерът е можел да парализира цялата му мрежа, изтривайки планини от информация. Това беше един вид предупреждение, добавиха те, и то твърде навременно, за което можем само да им бъдем благодарни. Да вземем предохранителни мерки, да похарчим още пари, колкото е нужно, и да си отваряме очите. Бъди благодарен, че засякохме проблема навреме и го елиминирахме, добави главният техник — американски компютърен експерт, на когото Алекс плащаше малко състояние.

Тази старица просто е луда, това бе първоначалното заключение на Бърни Лъчър.

Без всякакво предупреждение се опули насреща му и започна да му крещи нещо на руски, или поне така му звучеше на него. Той Не разбираше и дума на руски и вдигна безпомощно рамене, при което старицата превключи на друг език, вероятно унгарски, ломотейки бързо и насечено като картечница. Бърни нямаше време за разговори и я изгледа раздразнено, но тя го сграбчи за ръката и продължи да го залива с приказки, от които не схващаше и дума.

Позна я — онази старица от самолета, която имаше проблеми с пикочния мехур и десет пъти се влачи до едното място. Може би сега иска да я упътя към дамските тоалетни на терминала, помисли си той. Иди просто е някаква побъркана самотница, която си търси компания. Светът е пълен с такива.

Той се опита да измъкне ръката си и с учудване забеляза с каква сила го стиска тя. В този момент далеч напред Алекс и Елена минаха през електронната плъзгаща се врата и Бърни усети внезапна тревога. В зависимост от дължината на опашката за таксита може би след секунди те щяха да се качат на някоя кола и да потънат в огромния лабиринт от улици.

Разбира се, той знаеше наизуст програмата им и името на хотела, където винаги можеше да ги догони. Само че Бърни беше патологично честен и с чувство за дълг, за да си позволи такъв пропуск, който после трябваше надлежно да отразява в доклада си след изпълнение на задачата. Освен това той вече бе похарчил мислено годишната си премия за приятна ваканция по гръцките острови, където се канеше да си пийва ледено узо и да зяпа скандинавските туристки с техните прашки без горнища, а сега всичко това бе на път да му се изплъзне от ръцете.

Бърни трескаво си припомни всички извинителни думи на езиците, които криво-ляво поназнайваше, и рече: