Брайън Хейг - Преследваният

— Извинете… entschuldigen… excusez-moi… por favor.

Зад гърба му започна да се събира тълпа от изнервени пътници, които току-що бяха минали паспортния контрол и се боричкаха за място на опашката за таксита. Той чуваше гласовете им, но вниманието му бе насочено към старицата, която го стискаше все по-здраво за ръката и кудкудякаше все по-възбудено. Алекс и Елена бяха минали през стъклената врата и всеки момент щеше да ги изгуби от поглед. Така и не забеляза възрастния мъж, който се приближаваше към него отзад.

Старицата дърдореше с писклив глас нещо неразбираемо и продължаваше да стиска като в клещи ръката му. Инструкциите му за действие в такива ситуации бяха ясни и недвусмислени: на всяка цена да се избягват конфузни сцени, които привличат внимание. Той се пресегна със свободната си ръка и внимателно се опита да измъкне китката си от желязната хватка на старата вещица, докато в това време възрастният мъж крачеше към тях, размахвайки заканително ръце. В дясната, закрит изцяло от дългия ръкав на палтото, старецът стискаше наточен като бръснач нож с издължено, тясно острие.

На крачка зад гърба му старецът замахна напред и нагоре. Острието проникна в тялото на Бърни на около педя под лявата плешка, закачи леко едно ребро и се заби право в сърцето му.

Старецът завъртя на една страна дръжката на ножа — изпитана техника, която бе усъвършенствал преди десетилетия и с която много се гордееше. Дългото острие преряза поне едно предсърдие и една камера, причинявайки мигновена смърт. За по-сигурно то бе покрито с бързодействаща отрова, която се разтваряше за секунди в кръвта на жертвата.

Бърни изцъкли очи, устните му се разтвориха. В същия миг старицата ловко го удари с юмрук в слънчевия сплит, изкарвайки въздуха му; той се преви на две, като се давеше и държеше за сърцето като човек, получил внезапен сърдечен пристъп.

Двамата убийци побягнаха в различни посоки; уговорката им бе да се съберат в салона за заминаващи, за да хванат полета за Цюрих след половин час.

Първите убийства станаха през трите последни дни на август 1992 г. Впоследствие наплашените до смърт служители на „Коневич и сие“ щяха да им измислят име: „лятното клане“.

Първата жертва бе Андрей Комаров, ерген и бонвиван, изключително популярен вицепрезидент на банката, отговарящ за отношенията с вложителите. Понеже, откакто се помнеше, страдаше от безсъние, Андрей бе излязъл късно посред нощ от малкия си московски апартамент за кратка разходка около квартала, колкото да подиша хладния въздух и да проветри мозъка си. Бе успял да се отдалечи на по-малко от две преки от дома, когато три куршума, изстреляни от десетина метра право в тила му, проветриха мозъка му в буквалния смисъл на думата.

Пет часа по-късно Татяна Нечаева, разведена майка на две деца и специалист по управление на кризи, завъртя ключа на чисто новия си червен фолксваген кабрио, за да тръгне за работа, с което задейства мощно взривно устройство. А понеже в момента на взрива си бе играла с механизма за прибиране на шикозния сгъваем покрив, главата й бе отхвръкнала на половин пряка от местопроизшествието.

Към десет сутринта общо шестима служители на „Коневич и сие“ лежаха в моргата: един застрелян от разстояние със снайперска карабина, един (Андрей) отблизо с пистолет, един разкъсан от ръчна граната, един (Татяна) убит от взривно устройство, един с грозно прерязано гърло и един — набожен християнин, който не пропускаше ден, без да се причести в местната църква — отровен с нафората на Светото причастие.

Шест жертви. Шест различни убийства. Всичките професионално извършени и довели до желания резултат, всичките без живи свидетели. С изключение на прерязаното гърло и отровната нафора убийците — защото очевидно бяха повече от един — бяха ударили от безопасно разстояние, анонимно и без следи. Освен куршумите и остатъци от взривно вещество криминологичните екипи не откриха никакви веществени доказателства. Парчета от взривното устройство бяха анализирани на място от ветеран сапьор. По неговите думи самоделката била толкова примитивна, че всеки идиот можел да я сглоби.

Няколко часа по-късно в офисите на „Коневич и сие“ се появиха двама специални следователи от милицията с мрачни физиономии, показаха служебните си карти и обявиха целта на посещението си. От охраната припряно ги въведоха в кабинета на Алекс, където се бяха събрали членовете на управителния съвет, видимо шокирани от случващото се. Една от директорките, Надя Лисенко, тъкмо издухваше носа си в бяла хартиена кърпичка; подпухналото й лице издаваше, че от сутринта не е спряла да плаче.