Брайън Хейг - Преследваният

Ем Пи продължи да го върти на шиш още близо два часа, като скачаше без видима връзка от тема на тема и изпъстряше въпросите си с толкова намеци и инсинуации, колкото беше безопасно. Често се връщаше на някоя предишна тема, принуждавайки Тромбъл да отговаря отново и отново на едни и същи въпроси, зададени с малки вариации и с все по-отчетлив тон на недоверие.

Колдуел повдигаше възражения всеки път когато събереше смелост — най-често заядливи, колкото да прекъсне мисълта на Ем Пи, докато накрая съдията го предупреди да не злоупотребява.

След два часа седене на коравата дървена пейка Тромбъл го болеше задникът. Освен това му бе писнало от този нахален адвокат с неговите непочтителни, обидни въпроси; писнало му бе и от руския мошеник, който се инатеше и отказваше да си ходи в Русия. Писнало му бе от съдията, от цялата тази досадна процедура. Разкайваше се, че бе приел да се подложи на всичко това. Освен това, колкото и да се въртеше на пейката, не можеше да се намести удобно.

Изведнъж Ем Пи напусна масата на защитата и се приближи на не повече от половин метър от Тромбъл. Помисли няколко мига и каза:

— Господин Тромбъл, станал съм много разсеян напоследък. Припомнете ми, ако обичате: преди да седнете на свидетелската скамейка, положихте ли клетва да казвате истината? — Той се спря за по-голям ефект и после издекламира: — „Истината, само истината и нищо друго освен истината“?

Това преля чашата. Тромбъл наведе едрото си тяло напред и запръска слюнки в лицето на Ем Пи.

— Да не си посмял да ми предаваш уроци по почтеност, адвокатче пършиво! Аз съм уважаван държавен служител. Няма да позволя да ми говориш с този тон! И ако имаш още въпроси, ще се обръщаш към мен с „ваша светлост“ или „господин директор“! Това са официалните ми титли.

Ем Пи се усмихна.

— Свободен сте, господин Тромбъл. Може да си ходите.

Тромбъл се облегна назад, стъпи здраво с двата си крака на пода и не помръдна от мястото си. Не, той нямаше да позволи на тоя неудачник да му казва какво да прави!

След миг съдията Уилис се наведе напред и с висок глас, ясно и отчетливо каза:

— Господин Тромбъл, ако до три секунди не опразните свидетелската скамейка, ще ви подведа под отговорност за неуважение на съда!

Най-после дойде дългоочакваната обедна почивка. Алекс и Елена бяха отведени в малка заседателна зала и оставени насаме да обядват на спокойствие. Отвън двама полицаи пазеха вратата. Сандвичи с шунка и кисели краставички, тлъсти камби туршия, пържени картофки и безалкохолни напитки — всичко купено и доставено от съда — ги очакваха в хартиени кесии върху дългата заседателна маса.

Ем Пи и момчетата от ПНР обядваха в отделна заседателна зала през три врати от тях. След четиринайсетмесечната раздяла Алекс и Елена заслужаваха да останат за малко насаме, казаха си адвокатите. Те не сметнаха за необходимо да добавят, че това можеше да им е за последно.

Освен това Ем Пи искаше да се консултира с тежката артилерия от голямата фирма по някои тънкости относно допустимостта на доказателствен материал. Работата му в имиграционния съд го бе направила мързелив и не искаше сега федералният съдия да го цапардоса с процесуалния кодекс по главата. През днешния следобед се очертаваше решителната битка и момчетата от ПНР искаха да отстранят всякакви процесуални пречки и нередности, които можеха да го препънат.

Те прекрасно знаеха, че по същото време Колдуел обядваше с един репортер на „Уошингтън Поуст“ в снобски ресторант на няколко преки от там, като му изнасяше леко прибързана лекция за неизбежната си и съкрушителна победа. От ПНР бяха наели частен детектив да го следи навсякъде извън сградата на съда и да ги осведомява по мобилния телефон — сравнително лесна задача, понеже прокурорът на СИН, докаран специално за случая от западните щати и свикнал с относителната коректност на взаимоотношенията в имиграционните съдилища, беше тотално неподготвен за вълчите нрави в шампионската лига. Тъкмо в този момент частният детектив седеше през една маса от него и нагъваше чийзбургер с кока-кола, докато по мобилния си телефон предаваше есенцията на гръмогласните му хвалби до един младши сътрудник на ПНР, заел позиция в коридора на съда, който след това изтичваше да докладва на шефовете в залата. Фирма като ПНР винаги играеше на сигурно.

Колдуел изобщо не подозираше какво му се гласи. Мястото му в този момент бе при най-добрите и способни юристи от Министерството на правосъдието, които да го подготвят за една контраофанзива, в която Алекс Коневич бе вложил цяла година от живота си и огромни суми пари. А вместо това, докато Колдуел дъвчеше салата от краставици, отпиваше от голяма диетична кола и се хвалеше с непобедимостта си в съдебната зала, неговите опоненти му залагаха капан.