Брайън Хейг - Преследваният

Преди да бе довършила мисълта си, Колдуел я прекъсна:

— Вие още ли работите към СИН, госпожице Париш?

— Не, напуснах.

— Искате да кажете, че бяхте уволнена. Отидохте при господин Джоунс, понеже ви беше яд и искахте да си отмъстите.

— Не, напуснах. След което господин Тромбъл ме уволни.

— Нищо подобно, вас ви уволни директорът на СИН.

— Не си спомням да сте присъствали на уволнението ми. Бях уволнена от господин Тромбъл, за да не подам сама оставка като водещ прокурор по едно дело, съшито с бели конци.

Колдуел почервеня. Погледна съдията.

— Зачеркнете този отговор от протокола!

— Вие зададохте въпроса — отвърна съдията — и вие накарахте свидетелката да развие отговора си. Допускам вписването му.

Бе направил глупава грешка. Но какво от това? Вредата беше минимална. Незначително, временно поражение на фона на очакваната триумфална победа. Ако не друго, с уместното си възражение той й бе попречил да разкрие неща, вредите от които щяха да са сериозни.

Ким Париш бе освободена и Ем Пи Джоунс призова следващия си свидетел. Ким се отправи към изхода, като на пътеката се размина с някакъв дребен, опърпан човечец, който немощно пристъпваше в обратната посока.

Пьотр Арбатов положи клетва и зае мястото си на свидетелската скамейка.

Известно време Ем Пи го разпитва за него самия — професионалната му кариера със сигурност представляваше интерес за съдията и всички присъстващи. Двайсет години в КГБ, след което неочаквано бе избягал. Диплома по право от Московския държавен университет, но нито дума за аналогичната диплома от Католическия университет.

Ем Пи не го попита за нея.

Публиката в съдебната зала попиваше жадно всяка дума. С малки изключения никой от присъстващите не бе виждал жив агент на КГБ — а този Пьотр изглеждаше толкова невзрачен и смачкан от живота, толкова жалък… Кой можеше да повярва, че пред тях се е изправил зловещият демон, дал храна на безброй автори на шпионски романи, пресъздаден в безброй холивудски филми! Как така Америка не бе спечелила Студената война още преди трийсет години! Пьотр, който за пръв път през живота си влизаше в съдебна зала, бе видимо притеснен и отговаряше със запъване на въпросите.

Ем Пи Джоунс премина нататък — към въпроси от по-общо естество, с които да го предразположи и накара да се отпусне: как е бил привлечен като свидетел по делото, първоначалната му среща с Ким Париш и така нататък.

Той каза:

— Значи вие сте били нает да превеждате документите, предоставени на СИН чрез ФБР, нали така?

— Аз с това се прехранвам напоследък. Превеждам документация за американски фирми и организации, които работят с Русия.

— А работите ли още като адвокат?

— Не. Прекратих адвокатската си практика преди шестнайсет години.

— Защо?

— Предполагам, че заради работата си в КГБ. Беше ми оставила неприятен вкус в устата.

— Какво беше естеството на работата ви?

Пьотр се огледа наоколо; явно не бързаше да отговори. Напрежението в залата се покачваше с всяка секунда. Накрая той каза:

— Моята работа, господин Джоунс, бе да съставям компромати.

Пьотр говореше тихо и репортерите трябваше да наострят уши и изпънат шии, за да го чуват, докато излагаше в подробности естеството на своята специалност. Доста увлекателна материя. Всички слушаха, затаили дъх, без да мръднат от местата си. През следващите минути Пьотр им изнесе подробен урок за начинаещи, стъпка по стъпка, по съсипване живота на невинен човек с цел вкарването му в затвора или нещо по-лошо.

Последва въпрос от Ем Пи:

— И до какво заключение стигнахте, след като се запознахте с предоставените от Русия материали по делото „Коневич“?

— Възразявам! — излая Колдуел.

— На какво основание? — попита съдия Уилис, подпрял с юмрук брадичката си.

— Ъъъ… още веднъж, нарушаване на изискването за конфиденциалност между адвокат и клиент.

Негова светлост погледна Пьотр от високия си стол.

— Припомнете ми, ако обичате. Вие все още ли сте практикуващ адвокат?

— Не, от много години не практикувам. В днешно време съм обикновен преводач.

Ем Пи попита, сигурен в отговора:

— Подписвали ли сте договор, който ви забранява да разкривате наученото в хода на вашата работа?

— Не. Просто посочих цената си и Ким Париш ме нае.

— В такъв случай възражението се отхвърля — обяви съдията. — Моля, отговорете на предишния въпрос.

Пьотр погледна към Алекс, който си седеше кротко на масата.