Брайън Хейг - Преследваният

— Възразявам! — изрева Колдуел, като пронизваше Ем Пи с яростен поглед.

— Приемам възражението.

Ем Пи не му обърна внимание и продължи, сякаш изобщо не бе чул.

— А защо сте искали да ви отстранят, госпожице Париш?

— Защото… защото с времето все повече започнах да се убеждавам, че господин Коневич е обект на…

— Възразявам! — изпищя отново Колдуел, като едва не падна от стола си.

— На какво основание?

— Госпожица Париш току-що наруши изискването за конфиденциалност между адвокат и клиент.

— Страните на съвещание! — троснато нареди съдията.

Адвокатите от двете маси станаха от местата си и чинно се строиха пред банката му. Този път Ем Пи взе със себе си Мат Ривърс, а Колдуел влачеше подире си Бил, един от двамата некадърни младоци от министерството, който се насилваше да си придава свиреп вид, докато вътрешно беше напълно объркан — не знаеше нито коя е дамата, нито какъв е проблемът, и изобщо се питаше какво прави самият той в тази зала.

Съдията се вгледа в лицата на четиримата, след което просъска на Колдуел:

— Изложете основанията за възражението си!

— Познанията й по случая са придобити по служебен път, в качеството й на прокурор, представител на държавата.

— Господин Джоунс?

— Служебното й правоотношение с клиента ми е прекратено. Тя има право да дава каквито показания си поиска.

— Остава обвързана от положената клетва като прокурор! — настоя Колдуел.

— Трябваше да се сетите за това, преди да я уволните — сопна се Ем Пи.

— Склонен съм да се съглася с господин Колдуел — намеси се съдията, който вътре в себе си беше на противната страна, но не можеше да наруши закона.

— Добре, ще огранича обхвата на въпросите — каза Ем Пи, като с мъка прикриваше разочарованието си. Мат му кимна. Добър ход.

— Свидетелката трябва да бъде отстранена — изплака Колдуел.

— Тя сега е редови гражданин и може да дава показания — заяви негова светлост. — Но в определени граници. Внимателно, господин Джоунс!

— Ще те наблюдавам — каза Колдуел и се изхили злорадо в лицето му.

— Наблюдавай, колкото си щеш! — отвърна Ем Пи и също му се изхили. — Обичам да съм център на внимание.

Адвокатите се върнаха по местата си. Ем Пи изчака малко, за да подреди мислите си, после попита:

— Госпожице Париш, спомняте ли си екипа от руски специалисти, изпратени тук, за да помагат по делото?

— Да, разбира се! Петима души: един следовател и четирима прокурори.

— А спомняте ли си кой плаща всичко това?

— ФБР.

— Всичко?

— Да, ФБР изцяло поема разноските им. Те са тук вече близо година.

— А къде са отседнали? Толкова далеч от родината, не им ли доскучава? С какво се занимават?

Ким присви очи. Думите изхвръкнаха от устата й като ракета, насочена право към Тромбъл:

— Настанени са в хотел „Медисън“. Четиримата прокурори са там, в отделни апартаменти за по хиляда долара на нощ. Вече близо година, като сметките им са астрономически. Хранят се в най-скъпите ресторанти, всеки уикенд летят в първа класа до Лае Вегас, където играят в казината, наемат проститутки и изпиват невероятни количества алкохол. И всичко, до последния цент, се покрива от ФБР.

— Ще ви помоля за една груба преценка. Колко пари според вас е прахосало досега ФБР за издръжка на тия палячовци?

— Възразявам, ваша светлост!

— Възражението се приема. Господин Джоунс, внимавайте какви думи използвате. И така, госпожице Париш, колко?

— Милиони. Много милиони долари, взети от джоба на данъкоплатеца. Както ви казах, те са тук близо година и си живеят като царе.

Ем Пи се върна на мястото си.

Строго погледнато, Колдуел нямаше никаква причина да подлага Ким Париш на кръстосан разпит. С предишното си, навреме заявено възражение той бе запушил устата й, същевременно връзвайки ръцете на Ем Пи. От последвалите й показания не произтичаше нищо. Кой изобщо се интересуваше от някакви си руснаци? Ако щат, нека забременят половината курви на Лае Вегас! Да заложат хазната и да я проиграят на зарове. Много важно! Това нямаше нищо общо с оставането на Коневич в затвора.

Ала той бе ядосан на Ким Париш за това, че се бе обърнала срещу собствената си служба. Това си беше предателство и той знаеше как да я накаже. Време бе за малко очерняне.

Той стана от мястото си и попита:

— Как точно станахте свидетел на защитата?

— Не разбирам въпроса ви.

— Много е просто. Господин Джоунс ли се свърза с вас или обратното?

— Аз се свързах с него. След като бях…