Брайън Хейг - Преследваният

„… можеш да го държиш в затвора, нали? Тук има много противници на идеята ти да поддържаш бюро на ФБР към посолството, нали разбираш? Правя каквото мога, Джон, но сама си знам какво ми струва това. Подобна липса на взаимност от ваша страна няма да остане незабелязана, уверявам те.“ — Тромбъл промърмори нещо неразбираемо, но тя го прекъсна: „Ето, тази сутрин лично президентът Елцин ме пита за случая. Искаше да знае дали има нужда да занимава лично вашия президент.“

„Виж какво, аз ще уредя нещата. Дори да се наложи да подкупя съдията или да отвлека съпругата му, ще намеря начин да стане.“

Колдуел подскачаше като луд на място и крещеше с пълни гърди:

— Възразявам!!! Възразявам!!!

Алекс се пресегна и натисна стоп-бутона. Записът най-после спря, макар че още дълго време гласовете на двамата продължиха да отекват в главите на присъстващите. Той се изправи и огледа лицата в съдебната зала.

Тромбъл се бе спихнал на стола си. Всички погледи бяха насочени към него.

Колдуел бе изпаднал в ступор. Минаха няколко секунди, преди да се свести и да изпищи с една октава по-високо от преди, но с видимо отслабнал глас:

— Възразявам, ваша светлост!

— Съвещание! — обяви съдията и се надигна от банката си. Ем Пи отново извика Мат Ривърс, като този път прибави и Алекс към антуража си. Колдуел пристигна зачервен и треперещ от гняв, като влачеше подире си единия от младите кадри на министерството.

— Съвещанието е само за адвокати! — сопна се Колдуел, като размаха пръст пред лицето на Алекс. — Нямате работа тук!

— Присъствието му е необходимо за установяване автентичността на записите — отвърна любезно Ем Пи. — Това е процедурно изслушване, а не наказателно дело. Вие какво ще кажете, ваша светлост?

— Струва ми се уместно — отвърна Уилис, който още не можеше да се отърси от шока на чутото.

— Очевидно този запис е незаконен и процедурно недопустим! — кресна Колдуел на съдията, Ем Пи и всички, които го чуваха.

— Напротив — възрази Ем Пи с глас, преливащ от фалшива самоувереност. — Записът е напълно законен и допустим.

— Да не искате да кажете, че е направен със съгласието на разговарящите? — попита заядливо Колдуел.

— Това е по американските закони — отвърна Ем Пи с надменна усмивка, решен да блъфира докрай.

Алекс бързо се намеси:

— Записът е направен в Русия. Руснаците могат да се подслушват и записват колкото си щат. Няма закон, който да го забранява. Всъщност това е нещо като национален спорт.

Колдуел нямаше никаква представа дали това е истина.

— Ваша светлост, много ви моля! — проплака Колдуел. — Този запис е процесуално недопустим! Очевидно е направен с подслушвателно устройство.

Негова светлост погледна Ем Пи.

— Нещо да кажете?

— Вчера обвинението представи като доказателствен материал запис, направен с подслушвателно устройство, който им бил предоставен от ръководителя на руския прокурорски екип. Ставаше дума за уж престъпната дейност на „Орангутан Медия“. Аз не оспорих допустимостта на този запис, не попитах дали е направен с прокурорска заповед и сега съм смаян, че господин Колдуел изобщо повдига въпроса. Та нима самият той не направи прецедент! Аз трябва да се ползвам със същата свобода на действие.

— Имате ли още касети, господин Коневич?

— Около двайсетина тук. И още петдесет в банков сейф.

— Всичките ли държите да прослушаме?

— О, не! — отвърна Алекс. — С жена ми подбрахме по-изобличителните.

— Все разговори между Тромбъл и въпросната дама?

— Не, с тях двамата имаме само още една — каза Ем Пи, който видимо се бе заразил от увереността на Алекс. — Много бих желал да я пуснем. На нея Тромбъл се хвали на дамата в какви отвратителни затвори смята да прати Алекс. Обещава й, че ще го държи там, докато се пречупи и почне сам да моли да го върнат в Русия.

— А какви материали има на останалите записи?

— Въпросната Татяна Лукина е имала двама… да ги наречем, съдружници…

— Продължавайте!

— Единият е Ники Козирев, известен престъпен бос. Криминалното му досие в Интерпол и в руската полиция може да напълни цяла библиотека. Другият е генерал Сергей Голицин, бивш заместник-директор на КГБ, който е бил нает от Алекс като шеф на охраната на фирмите му.

— Телефонни разговори, така ли?

— Някои от тях — отвърна Алекс. — Другите са записани, докато са разговаряли на задната седалка на някаква лъскава лимузина.

— И каква е тяхната роля в тази история?