Брайън Хейг - Преследваният

Време беше адвокатите да се намесят и Ем Пи отговори:

— Добре че попитахте, ваша светлост. Тези хора са си присвоили компаниите и парите на Алекс. След това са инсценирали срещу него съдебно дирене по скалъпени обвинения, което са прехвърлили на американското правораздаване.

— И тези записи потвърждават вашите обвинения?

— Това вие ще прецените.

— А по какъв начин се сдобихте с тези записи?

— От моя клиент.

— А вие откъде ги имате? — попита съдията, като изгледа Алекс.

— Наех частен детектив. Той ги записа и ми ги изпрати.

След кратък размисъл съдията каза:

— Вижте какво ме тревожи, господин Джоунс. Вашият клиент може като нищо да е наел актьори да разиграят тези сцени.

Беше ред на Мат Ривърс да поеме топката и той започна от воле:

— Моята фирма поръча анализ на записите, който бе проведен през уикенда от престижна лаборатория. Клип на Тромбъл, даващ интервю по телевизията, бе сравнен със записа, който току-що чухте. Абсолютно съвпада. Гласовите графики са идентични. Констатациите от анализа са приложени към доказателствения материал.

— Разбирам.

— Сравнихме също така и гласа на госпожица Лукина от касетата, където разговаря с Тромбъл, с останалите записи, на които заговорничи със съучастниците си.

— И които са на руски?

Отново Мат:

— Наехме актьори да озвучат записа на английски. Прилагаме и оригиналите, за да сравните точността на превода. Не сме жалили средства. И преводът, и озвучаването са много добри.

Мат нямаше търпение съдията да се зарови в новите доказателства. Бяха наели професионални актьори от Ню Йорк, които озвучаваха драматизирани романи. През уикенда, преди да запишат превода, те бяха репетирали репликите с часове. Резултатът беше повече от убедителен — и най-малките нюанси бяха предадени с разбиране, чувство и максимална правдоподобност. Презрителното пръхтене на Ники. Стаената заплаха в гласа на Голицин. Актрисата, която играеше Татяна, беше фантастична — с прелъстителното си мъркане тя просто оживяваше пред очите на слушателя. Колдуел стоеше отстрани като бито куче. Вече бе повече от очевидно на чия страна е съдията. С всяка изминала минута делото се изплъзваше от ръцете му. И нищо не можеше да направи, за да предотврати това. Истината беше, че самият той умираше да чуе записите.

Съдията каза:

— Искам да прослушам касетите при затворени врати, преди да взема решение. Държа и двете страни да присъстват — добави той, като погледна адвокатите. — Вие не! — Последното бе насочено към Алекс. — Въпросът е от компетенциите на обвинението и защитата.

След три минути съдебното заседание бе закрито до второ нареждане. С мрачно лице и тържествен тон съдията издаде едно многозначително нареждане: Тромбъл да присъства при подновяване на производството. Отношението му към директора на ФБР не беше никак християнско, за което съдията изпитваше известно чувство за вина, но пък, от друга страна, Тромбъл си го бе заслужил изцяло.

Докато съдията и адвокатите на страните се бяха оттеглили в кабинета на Уилис, присъстващите в залата репортери се върнаха при колегите си на парадното стълбище, за да споделят с тях сензационните новини от тази сутрин и да предадат колкото се може повече материал до редакциите си, преди съдът да се събереше отново на заседание. След минути говорещите глави застанаха пред камерите на телевизиите, за да споделят последна информация, да правят прогнози и да навират нищо не значещите си оценки за случилото се в лицето на всеки, който си даваше труд да ги слуша.

Разбира се, предвижданията за изхода от сагата бяха полярно противоположни. Половината смятаха, че в конкретния случай съдията ще направи изключение, понеже в крайна сметка делото беше за установяване правомерност на задържане, а при такива дела презумпцията за невинност действаше подчертано в полза на обвиняемия, докато другата половина бяха на мнение, че защитата няма никакъв шанс.

Съдът възобнови заседанието след точно четири часа. Медиите бяха уведомени малко преди това и репортери и фотографи се сборичкаха за по-предни седалки в залата и дори за удобни правостоящи места. Дали съдията щеше да допусне първата касета като доказателство? И ако да, как щеше да постъпи с останалите? Но въпросът на въпросите беше: колко прецакан бе Джон Тромбъл, директорът на ФБР? Злорадото любопитство доминираше над всичко останало. Всеки телевизионен канал настояваше пръв да научи съдебното решение още в мига, след като бъдеше обявено.