Брайън Хейг - Преследваният

През годината, която бе прекарала без него, Елена бе станала по-самонадеяна, по-независима и упорита. Сама, без чужда помощ, бе развила процъфтяващ бизнес, сама бе надхитрила хора, които се опитваха да я убият. Невъзможно беше да се върне отново към предишната си същност, нито пък го искаше.

Що се отнася до Алекс, споменът за бруталните изтезания и за четиринайсетте месеца, прекарани в затвора, трудно можеше да бъде заличен. Елена не беше сигурна дали изобщо някога съпругът й ще се възстанови напълно. Той рядко се усмихваше и очите му шареха неспокойно насам-натам. Отнасяше се с недоверие към непознати, като първо ги гледаше в ръцете; Елена беше сигурна, че търси самоделен нож.

— Искаш ли да останем тук? — попита накрая той.

— Имаш предвид в Америка? — отвърна Елена.

— Има и други страни. Може да си пробваме късмета и в Русия.

— Семейството ми е там. Всичките ни приятели също.

— Това са важни причини.

— Но за теб не би било добре, нали?

— Мисля, че не. Русия се променя, Елена. Мошениците и КГБ са на път отново да я превземат. Елцин е провален, държат го като чучело, докато подготвят ходовете си.

— И може още веднъж да ни се случи същото, така ли?

— Следващия път ще бъдем по-хитри.

— Те също!

— Така е. Ти избирай. На мен просто ми трябва място, където да правя пари.

— Това ти е проблемът, Коневич!

— Не знаех, че имам проблем.

— Виждаш всичко наопаки. Представи си страната, която ще избереш, като място, където да си харчиш парите.

— Още не сме богати, скъпа моя. Имаме само два милиона и половина в банката. Няма да ни стигнат за вечни времена.

— От делото можем да спечелим още пет до десет милиона.

— Американското правителство ще се съпротивлява отчаяно. Може да отнеме и десетилетие. И в крайна сметка да загубим.

— Ем Пи смята, че ако напишеш книга, която след това да се екранизира, като нищо ще изкараш десет милиона.

— Написването на книга отнема до две години, а хонорарът може да се окаже нищожен. А договорите за екранизация не струват хартията, на която са написани.

— Ти си бил голям песимист!

— Не, реалист съм.

След малко Елена посочи с пръст малкото градче, сгушено долу под тях.

— Красиво е, нали?

— Много. Прилича на френско или германско село, пренесено в рая.

— Какво ще кажеш да си купим къща тук?

— Къщурка с две спални в Аспен струва над милион. А след четиринайсет месеца в килия аз имам нужда от пространство.

Погледът й продължи да се рее надолу, към живописния градец, докато посочи с ръка вилна зона с големи къщи, накацали по склона откъм западната страна. Вилите бяха огромни, на значително разстояние една от друга, с борови дървета, които се извисяваха над стръмните покриви, и в всичко това — на не повече от десет минути от най-долната писта.

— А в онзи квартал там?

— Сигурно почват от десет милиона нагоре.

Двамата се облегнаха назад в снега, хванати за ръце, загледани в синьото небе над главите си.

— Алекс? — обади се по едно време Елена.

— Какво? — отвърна той.

— Забравих да ти кажа нещо.

Той стисна ръката й.

— Михаил беше говорил с Голицин в деня, преди да го убият.

— Знам. Такива му бяха указанията. Да му се обади и да го сплаши. За да може онзи да повярва, че Ники е в дъното на цялата история.

— Да де, ама аз му казах да говори с него и по един друг въпрос, та Михаил взел, че завел и няколко свои приятели, и те… хм, го поканили да поговорят за пари. — Тя помълча малко, като се любуваше на небето.

Алекс бавно се изправи.

— И доколко са били убедителни в поканата си?

— Ами… достатъчно, мисля. Голицин им дал двеста двайсет и пет милиона причини да си тръгнат и да го оставят на мира.

Алекс се извърна и изгледа втренчено съпругата си.

— Михаил е открил парите ни?

— Аз му казах да си приспадне пет милиона. Може да се каже, че човекът си ги е заслужил.

— Къде са сега парите?

— В Швейцария. Вече нямам доверие на тия бермудски банки. А ти?

Алекс се изправи и няколко минути остана загледан в долината под тях. След малко Елена също се изправи и застана до него.

След малко той попита тихо:

— И точно коя вила на хълма си купила?

— Голямата, точно по средата на склона. — Тя се опита да я посочи с ръка. — Ей онази там, с четирите големи каменни комина.

— Отвътре обширна ли е?

— Съседите й викат „Колизея“. Досегашните собственици си говорели с портативни радиостанции, за да не се провикват по цял ден.

— А уютна ли е?