Брайън Хейг - Убиецът на президента

Прецених, че от продължението на разговора не ме чака нищо добро, станах и се обърнах към Лари:

— Ако нямате заповед, аз си тръгвам.

— Нямаме — кимна Лари. — Все още.

— Всъщност той остава, защото работи тук — обади се Филис. — Което означава, че ще си тръгнете вие.

Лари кимна, извади визитка от джобчето на сакото си и ми я подхвърли.

— Ако случайно откриеш изгубената си съвест, можеш да се обадиш — рече.

После Лари, Боб и Бил си събраха бележниците и магнетофона и тръгнаха да си ходят. Физиономиите им излъчваха мрачна заплаха.

Вратата се затвори след тях и в стаята настъпи тишина. После Филис се обърна към мен и каза:

— Шон, погледни ме в очите и ми кажи, че не си взел тези пари!

Погледнах я в очите и тръснах глава.

— Те са мои, само мои! Няма да ти дам дори цент!

Стори ми се, че долових въздишка на облекчение.

— Всъщност това е пълен абсурд — промърмори след кратка пауза тя. — Аз ти възложих този случай, нали? Как би могъл да уредиш нещата, след като си нямал идея, че ще участваш в разследването? — В погледа й се появи нещо като неудобство. — Май трябва да ти се извиня, че те забърках в тая история.

Не отговорих, което не ми попречи да регистрирам един факт — тази жена има чувството, че ми е задължена. Оставих паузата да се проточи, после подхвърлих:

— Всъщност това изобщо не ме притеснява.

— А би трябвало — отбеляза тя.

— Щях да съм притеснен, ако ме бяха поканили на среща оттатък реката — при тях. Аз съм адвокат, Филис, имай ми доверие.

Тя се въздържа от коментар на този очевиден оксиморон, въздъхна и рече:

— Теорията им е доста убедителна, Шон.

— Глупости. Липсват един куп пари и счетоводителите в мазето настояват за вътрешно разследване. Стандартна процедура, нищо повече. Ще им се наложи да вдигнат малко аларма, и толкоз.

— Пропускаш един факт — подхвърли тя.

— Какъв факт?

— Джордж Мийни. Тази седмица го уволниха. Разбира се, без да използват този термин, който отдавна вече не е в употреба. Но ти знаеш за какво става въпрос. Много хора бяха убити и все някой трябваше да поеме вината. Официално обявиха, че Джордж е новият помощник на говорителя на ФБР.

На това му се казва новина, рекох си, след което свих рамене и добавих:

— Нямам нищо общо. Джордж отговаряше за операцията, а отговорността е нож с две остриета. В крайна сметка той сам избра да бъде на погрешното място в погрешното време, ето защо не получи така очакваната порция слава.

— Според мен не е важно какво мислиш ти, а какво мисли Мийни — подхвърли тя и аз признах, че забележката й е напълно основателна. — Той е човек с отмъстителен характер, Шон, и има сериозни връзки в рамките на ФБР. — Замълча, после добави: — Между другото, тази сутрин Марк Таунзенд си подаде оставката и президентът ще я приеме. А твоята приятелка Джени временно става заместник изпълнителен директор с големи шансове за постоянно назначение.

— Напълно си го заслужи — рекох. — А за Таунзенд искрено съжалявам.

— И аз. Що се отнася до Марголд, ти си прав — тя наистина си го заслужи. Представянето й по време на операцията беше безупречно. — Замълча, после тихо добави: — Твоето също.

Бях тръгнал към вратата, но последните й думи ме накараха да се обърна. Ако бях седнал, те със сигурност щяха да ме съборят от стола.

— Благодаря — рекох.

— Няма защо.

— Ако беше двайсет, трийсет, а може би и четирийсет години по-млада, аз щях да…

— Давам ти два дни да внесеш ред в професионалните и личните си отношения — прекъсна ме тя. — Управлението не може да търпи подобна бъркотия, затова се оправяй!

— Слушам, госпожо.

На практика имах един голям проблем, по-скоро два… Единият личен, а другият — професионален. А може би и по-лошо: личният да се явява и професионален. Но все още не бях готов да се закълна, че е точно така.

Оперативната централа на ФБР във Вашингтон е сред четирите най-големи и най-оживени оперативни служби в страната.

Намерих свободно място за паркиране на Четвърта улица, прекосих платното и влязох в изненадващо безличния вход. Показах картата си от ЦРУ и един любезен охранител ми подаде малък формуляр. Попълних го, минах през металодетектора на входа и се озовах във вътрешността на сградата. Указанията на човека бяха точни и аз без затруднения стигнах до кабинета с табела „Национална сигурност. Старши оперативен агент“.

Отворих вратата и се озовах в нещо като преддверие, откъдето се влизаше в същинския кабинет. Елизабет — любопитната и бъбрива асистентка на Джени, вдигна глава от документите пред себе си. Не знам дали й беше приятно да ме види, но очевидно беше изненадана.