Брайън Хейг - Убиецът на президента

Беше ясно, че е шега, нали?

Но Бил не се засмя, а Боб започна да ме гледа с други очи.

Единствено Лари реши, че се шегувам. Явно беше много умен.

— При първото си телефонно обаждане Клайд Уизнър е поискал куриер да бъдете вие — наведе се напред той. — Защо точно вие? И откъде ви е познавал?

— Е, питайте него.

Миг по-късно и Боб се наведе напред.

— Армията отказа да ни предостави служебното ви досие, което според тях било с гриф „секретно“. Но от канцеларията на председателя на Военния съд проявиха по-голяма отзивчивост и ни предоставиха исканата информация. Според нея вие никога не сте били на постоянна работа във Форт Худ, но сте били три пъти там за изпълнение на различни задачи, като веднъж престоят ви е продължил повече от два месеца. Възможно ли е тогава да сте се срещали с Клайд Уизнър?

— Пак ще повторя, Боб, питайте него.

Лари усети, че Боб не се справя, и побърза да се намеси:

— Има и още нещо, което ни се струва интересно. Агент Санчес ни съобщи, че първоначално сте отказали да бъдете оборудван с апаратура за проследяване.

— Защото я нарече супозиторна свещичка, а аз не обичам да ми гледат задника.

Пак се шегувах.

— Точно така — кимна онзи. — В първия момент и тя решила, че става въпрос за съвсем невинно недоразумение. След което ви е обяснила, че хапчето се поема през устата и вие сте приели.

— Звучи правдоподобно.

Боб стовари ръка върху масата и обяви:

— Но до вана в търговския център беше открита локва от повръщано!

— Ханк ме ритна в корема и аз повърнах обяда си. Вече го казах при устните си обяснения. Какво толкова?

— Нищо. Възниква обаче въпросът дали не сте се опитали да изхвърлите предавателя. Напълно е възможно да сте бръкнали с пръст в гърлото си, предизвиквайки спонтанно гадене.

— Предавателят все още е вътре в мен, Боб.

Лари заряза условното наклонение и премина към директни обвинения.

— Но вие не сте го знаели, нали? — ледено подхвърли той. — В онзи пушек просто не е било възможно да видите дали сте го изхвърлили, или не. А предвид особената ситуация вие не сте били в състояние да разровите това, което е изхвърлил стомахът ви.

Боб пожела да се върне в играта и обяви:

— Във вана не е имало бомба, както сте обявили пред Санчес и Марголд. Прослушахме записите на разговорите ви с контролния автомобил. В един момент сте поискали отстраняване на екипите за проследяване, а когато откривате, че не е изпълнено, изпадате в нервна криза.

Според мен и на Бил му писна ролята на доброто ченге, която и бездруго не му се удаваше много добре.

— Възстановявайки събитията от деня, стигнахме до заключението, че вие сте гноясалият пръст, Дръмънд — обяви с враждебен глас той и започна да изброява, прегъвайки пръстите си: — Уизнър ви иска за куриер и вие с готовност приемате. После се отказвате от предавателя, а на даден етап правите опит да го изхвърлите. Излъгахте за бомбата и се опитахте да се освободите от опашката. — Направи драматична пауза, после заби показалец в гърдите ми и драматично попита: — Къде са парите, Дръмънд?

Очевидно доволни от себе си, Лари, Боб и Бил се облегнаха в столовете си и забиха погледи в мен. Най-накрая разбрах какво мислят и защо го мислят. Но това не ми попречи да отбележа, че не ми прочетоха правата и не ми отправиха никакво официално обвинение. Което означаваше само едно — липсват им доказателства. Разполагаха със силни подозрения, гарнирани с теории на базата на косвени обстоятелства. Точка.

Бяха наясно, че в момента, в който прибягнат до процедурата с правата, аз ще поискам адвокат и пак няма да стигнем доникъде.

Такива ми ти работи. Вдигнах глава, забих поглед в Лари, Боб и Бил, наведох се към магнетофона им и отчетливо започнах:

— Шон Дръмънд има право да запази мълчание.

Копелдаците не си мръднаха задниците и гледаха тъпо през цялото време, което ми беше нужно да си самопрочета правата.

Едва когато свърших, Бил се размърда и начупено подхвърли:

— Това няма да ни доведе доникъде.

— Напротив, Бил — погледнах го почти сърдечно аз. — Нима допускаш, че ще си призная как съм каширал някъде дванайсет и половина милиона долара?

— Ние знаем, че те още не са ваше притежание — обади се Боб.

— Как го разбрахте?

Никой не отговори. Никой не се нуждаеше от отговор. Беше ясно, че вече са преровили апартамента ми, вързали са ми телефона и със сигурност са прегледали миниатюрната ми спестовна сметка. Това означаваше, че съдът им е дал разрешение за обиск, а за мен — че с единия крак вече съм в панделата.