Херман Хесе - Степния вълк

— Така вие сам сте се виждали — повтори Пабло кротко и отново скри огледалото в джоба си.

Аз благодарно затворих очи и едва-едва отпих от еликсира.

— Сега си отдъхнахме — каза Пабло, — подкрепихме се и побъбрихме малко. Ако вече не се чувствате уморени, аз искам сега да ви заведа в моята панорама и да ви покажа своя малък театър. Съгласни ли сте?

Ние се изправихме, Пабло усмихнат тръгна напред, отвори една врата, придърпа настрани завесата и ние се намерихме в кръгъл подкововиден коридор на театър, точно в средата, а в двете си дъги коридорът водеше покрай много, невероятно много тесни врати на ложи.

— Това е нашият театър — обясни Пабло, — един забавен театър; надявам се, че тук ще намерите всякакви смешни неща. — При това той се изсмя високо, чуха се само няколко тона, но те ме пронизаха рязко, това беше отново ясният странен смях, който още преди това бях доловил горе.

— В моя малък театър водят към ложите толкова много врати, колкото пожелаете — десет, сто или хиляда, — и зад всяка врата ви очаква тъкмо онова, което търсите. Това е една хубава картинна галерия, мили приятелю, но вие не бихте имали никаква полза, ако я разгледате набързо такъв, какъвто сте. Вие ще бъдете ограничен и заслепен от това, което сте свикнали да наричате своя личност. Без съмнение, вие естествено отдавна сте отгатнали, че преодоляването на времето, освобождаването от действителността или каквито и имена да бихте дали на своя копнеж, не значи нищо друго, освен желание да се избавите от вашата така наречена личност. Тя е затворът, в който стоите. И ако вие, такъв какъвто сте, пристъпите в театъра, то ще виждате всичко с очите на Хари, всичко през старите очила на Степния вълк. Вие сте поканен за това, да се избавите от тези очила и най-любезно тук, на гардероба, да свалите от себе си тази многоуважавана личност, където тя при желание по всяко време отново ще ви бъде на разположение. Приятната танцова вечер, която преживяхте, трактатът за Степния вълк и накрая това малко възбуждащо средство, което току-що взехте, трябва да са ви подготвили достатъчно. Вие, Хари, след като се избавите от скъпата си личност, ще имате на разположение лявата страна на театъра, а Хермине — дясната; вътре, ако желаете, можете отново да се срещате. Моля те, Хермине, иди за малко зад завесата, искам първо да въведа Хари.

Хермине изчезна надясно покрай едно огромно огледало, което заемаше задната стена от пода до свода.

— И така, Хари, елате сега и бъдете в най-добро настроение. Целта на цялото начинание е да разведри настроението ви, да ви научи да се смеете. Надявам се, вие няма да ми създадете трудности. Чувствате се добре? Нали? И не се страхувате никак? Е, хубаво тогава, много хубаво. Сега без страх и с най-искрено задоволство ще влезете в нашия илюзорен свят, въведен чрез едно малко, също илюзорно самоубийство, какъвто е обичаят.

Той отново извади малкото джобно огледалце и го поднесе пред лицето ми. Отново видях в себе си обърканата, замъглена и постоянно движеща се фигура на вълка, която пронизваше Хари, един добре познат ми и наистина несимпатичен образ, чието унищожаване не можеше да ми създаде никакви грижи.

— Сега вие, мили приятелю, ще угасите този огледален образ, който ви е станал излишен, нищо повече не е потребно. Достатъчно е вие, ако настроението ви позволява, да наблюдавате този образ с непринуден смях. Тук сте в една школа на хумора, трябва да се научите да се смеете. Няма как, всеки възвишен хумор започва с това, че човек престава да взема сериозно собствената си личност.

Съсредоточено се вгледах в огледалцето, огледалцето в ръката, в което се виждаха трептенията на образа на Хари-вълка. В един момент в мене нещо трепна дълбоко интимно, тихо, но болезнено, като спомен, като носталгия, като разкаяние. После леката притесненост бе засенчена от ново чувство, подобно на това, което се изпитва, когато от упоената с кокаин челюст бива измъкнат болен зъб, чувство на облекчение, дълбоко поемане на дъх и едновременно учудване, че изваждането не е причинило никаква болка. И към това чувство у мене се прибави нова веселост, желание да се смея, на което не можех да противостоя, тъй че избухнах в спасителен смях.

Мътното отражение в огледалото трепна и угасна, малката кръгла огледална повърхност изведнъж беше като изгоряла, бе станала сива, груба и непрозрачна. Пабло с усмивка хвърли стъклото и търкаляйки се по пода, то изчезна в безкрайния коридор.

— Приятен смях, Хари — извика Пабло, — ти ще се научиш да се смееш като безсмъртните. Най-после сега ти погуби Степния вълк. С бръснач това не става. Внимавай той да не се съживи! Веднага ще можеш да напуснеш глупавата действителност. При най-близкия повод ние ще пием за побратимяването, мили, никога не си ми се харесвал така, както днес. И ако още държиш на това, после можем заедно да пофилософстваме и поспорим за музиката и за Моцарт, и за Глук, да говорим за Платон и Гьоте, колкото искаш. Сега ти ще разбереш защо по-рано не вървеше. Надявам се, че ще ти се удаде и за днес ще се освободиш от Степния вълк. Защото, естествено, твоето самоубийство не е окончателно; тук ние сме в един магически театър, тук има само картини, няма действителност. Потърси красивите и весели картини и покажи, че наистина вече не си влюбен в своята проблематична личност! Но ако ти отново зажадуваш за нея, ще бъде достатъчно само да погледнеш пак в огледалото, което сега ще ти покажа. Ти знаеш старата мъдра пословица: „Едно огледало в ръката е по-добре от две на стената.“ Ха-ха! — (Той отново се засмя така хубаво и ужасно.) — И тъй, сега остава да се изпълни само още една съвсем малка весела церемония. Сега ти отхвърли очилата на своята личност. Ела и погледни веднъж в едно истинско огледало. Ще ти направи удоволствие.