Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Отново и отново той говореше за нея, за майката.

— Знаеш ли какво? — попита Голдмунд в един от последните си дни. — Някога бях забравил моята майка, но ти със заклинание мия върна. И тогава това ми причиняваше голяма болка, сякаш животински муцуни ръфаха вътрешностите ми. Тогава бяхме още младежи, хубави млади момчета бяхме ние. Но още тогава майка ми ме зовеше и аз трябваше да я следвам. Тя бе навред. Тя беше циганката Лизе, тя беше красивата Мадона на майстор Никлаус, тя беше животът, любовта, насладата, но тя беше още и страхът, гладът, нагонът. Сега тя е смъртта, пръстите й са в гърдите ми.

— Не говори толкова много, мили. Почакай до утре. Голдмунд го погледна в очите със своята усмивка, с онази нова усмивка, която бе донесъл от пътуването, а тя бе толкова старческа и толкова крехка, че понякога изглеждаше и малко слабоумна, понякога светваше като чиста доброта и мъдрост.

— Мили мой — прошепна той, — не мога да чакам до утре. Трябва да се сбогувам с теб и на прощаване да ти кажа всичко. Изслушай ме още един миг. Искам да ти разкажа за майка си и че тя е сключила пръстите си около моето сърце. От няколко години най-скъпата, най-тайнствената ми мечта беше да изработя фигура на майката, за мен тя беше и най-светият от всички образи; където и да бях, винаги го носех в сърцето си — една фигура, преизпълнена от любов, преизпълнена от тайнственост. До неотдавна би ми било непосилно да помисля, че ще умра, без да съм направил оная фигура, да съм претворил оня образ, моят живот би ми се струвал безполезен. А сега виж колко чудно се разбива отношението между нея и мен! Вместо да бъде оформена и изваяна от ръцете ми, тя ме оформя и извайва. Ръцете й са около сърцето ми, ще го откъснат и у мен ще остане пустота. Тя ме изкушава със смъртта, а с мен ще умре и моята мечта — красивата фигура, образът на великата Ева-Майка. Още го виждам и ако ръцете ми биха имали сила, можех да го създам. Но тя не желае това, не желае да направя видима тайната й. Предпочита да умра. Умирам на драго сърце, тя улеснява угасването ми.

Поразен, Нарцис изслуша тези думи, трябваше да се приведе съвсем ниско над лицето на приятеля си, за да може да ги разбере. Някои чуваше само неясно, други добре, но въпреки това смисълът им оставаше скрит.

Ето че болният още веднъж отвори очи и дълго се взира в лицето на своя приятел. Той се сбогува с него с поглед. И с някакво движение, сякаш се опита да поклати глава, прошепна:

— Но как някога ще умреш ти, Нарцис, след като нямаш майка? Без майка човек не може да обича, без майка не може и да умре.

Това, което по-късно Голдмунд още мълвеше, вече бе неразбираемо. Последните два дни Нарцис прекара, като неизменно седеше край леглото му ден и нощ и виждаше как той угасва. Последните думи на Голдмунд горяха в сърцето му като огън.

© 1957 Херман Хесе

© 1995 Недялка Попова, превод от немски

Hermann Hesse

Narziss und Goldmund, 1957

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2009

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Херман Хесе. Нарцис и Голдмунд

Второ издание

Издателство „Рива“, 2007

Коректор: Невена Николова

Художник: Веселин Цаков

ISBN 978-954-320-112-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14747]

Последна редакция: 2009-12-09 12:00:00

Служител на святото слово (лат.). — Б.пр.

Последователност на времената (лат.). — Б.пр.

Толкова прелестна си, Мария,

и несравнимо неопетнена,

ти, радост на Израеля.

Ти, защитница на грешниците (лат.). — Б.пр.

Вовеки веков, амин! (лат.) — Б.пр.