Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Някои откъслеци от признанията на Голдмунд бе записал Нарцис, други — помощникът.

— Кога започнаха болките? Беше още в началото на пътуването ми. Яздех в гората и заедно с коня рухнах по урва в някакъв поток и цяла нощ лежах в студената вода. Там, където бях, си счупил ребрата, оттогава са болките. По това време не бях много далеч оттук, но не можех да се върна назад, беше детинско, ала мислех, че ще изглеждам смешен. И тъй продължих да яздя, а когато не можех повече да стоя на коня, защото изпитвах болка, продадох кончето и дълго лежах в болница. Аз оставам тук, Нарцис, свършено е вече с ездата. Свършено е вече със странстването, свършено е с танците и с жените. Иначе още дълго щях да прекарам на път, още години наред. Но като видях, че там, навън, за мен вече няма никаква радост, си помислих: преди да свърша, да загина, нека да порисувам още малко и да направя няколко фигури, човек все пак иска да изпита някаква радост. Нарцис му каза:

— Радвам се, че ти се завърна. Толкова много ми липсваше, всеки ден мислех за теб и често изпитвах страх, че никога вече няма да се върнеш.

Голдмунд поклати глава.

— Ех, загубата нямаше да е много голяма. Нарцис със сърце, в което горяха болка и любов, бавно се приведе над него и сега направи това, което в многото години на приятелството им никога не беше правил — докосна с устни косите и челото на Голдмунд. Отначало учуден, после трогнат, Голдмунд забеляза какво се беше случило.

— Голдмунд — прошепна приятелят в ухото му, — извинявай, че не успях да ти го кажа по-рано. А трябваше да го направя тогава, когато дойдох при теб в затвора в резиденцията на епископа или когато видях първите твои фигури, или някой друг път. Нека ти кажа колко много те обичам, колко много си означавал за мен винаги и колко си обогатил моя живот. Това вече няма да има особено значение за теб. Ти си свикнал на любов, за теб тя не е нещо рядко, бил си обичан и глезен от толкова много жени. С мен е другояче. Животът ми бе беден на любов, на мен ми е липсвало най-доброто. Някога нашият абат Даниел ми каза, че ме смята за високомерен, вероятно е имал право. Не съм несправедлив спрямо хората, старая се да бъда справедлив и търпелив с тях, но никога не съм ги обичал. В манастира от двама учени ми е по-мил по-ученият; никога не съм обичал един слаб учен въпреки слабостите му. Ако все пак зная какво е любов, то е чрез тебе. Теб можех да обичам, единствено теб измежду хората. Ти не си в състояние да прецениш какво означава това. То е сравнимо с извора в пустиня, с цъфтящото дърво сред пущинак. Само на теб дължа благодарност за това, че сърцето ми не е изсъхнало, че у мен е останало едно кътче, докъдето може да стигне милостта.

Голдмунд се усмихна радостно и някак смутено. С тих, спокоен глас, какъвто имаше в своите ведри часове, той каза:

— Тогава, когато ме освободи от бесилото и ние яздехме към манастира, аз те попитах за моя кон Блес, ти ме осведоми. Тогава разбрах, че ти, който обикновено не можеш да отличиш конете един от друг, бе полагал грижи за жребчето Блес. Разбрах, че си го направил заради мен, и бях много зарадван от това. Сега виждам, че действително е така и че ти наистина ме обичаш. И аз винаги съм те обичал, Нарцис, половината от моя живот бе старание да те спечеля. Знаех, че и ти ме обичаш, но никога не съм се надявал, че ще дойде ден да ми го кажеш, а сега ти, гордият човек, ми го каза в мига, когато нямам нищо друго, когато ме изоставиха странстването и свободата, светът и жените. Приемам го и ти благодаря.

Мадоната — Лидия, стоеше в стаичката и гледаше. — Ти все мислиш за смъртта? — попита Нарцис. — Да, мисля за това и за всичко, в което се превърна моят живот. Като младеж, когато още бях твой ученик, имах желанието да бъда човек на духа също като теб. Ти ми показа, че не съм призван за това. Тогава се хвърлих на другата страна на живота — към чувствата, и жените ме улесниха да намирам удоволствие там, те са толкова податливи и жадни! Но аз, разбира се, не бих искал да говоря с презрение за тях, също така не и за чувствените наслади, често бивах много щастлив. Имах и щастието да преживея как и сетивността може да бъде одухотворена. От това възникна изкуството. Сега обаче и двата пламъка угаснаха. Вече нямам животинското щастие на насладата, не бих го имал и ако жените до днес тичаха след мен. Вече нямам желание да създавам и художествени произведения, направих достатъчно фигури, работата не е в количеството. Затова за мен е време да умра. Аз съм любопитен и съгласен със смъртта.