Лоръл Хамилтън - Кафенето на лунатиците

— Можем ли вече да си свалим ръцете? — попитах аз.

— Не — отвърна Тайтъс.

Лявата ми ръка започваше да пулсира. Ако това беше най-болезненото нещо, което ми се случеше тази вечер, щях да съм много напред с материала.

Айкенсен тръгна пръв. Ричард го последва с тъмнокосия мъж със спокойните очи зад гърба му. После брадатият. След това аз. Тайтъс. Едуард. Следваха Сивокосия и пушката му. Каспар завършваше колоната. Направо приличаше на парад.

Стъпалата водеха към естествена пещера под къщата. Беше приблизително 9 на 18 метра с таван, не по-висок от 4 метра. От далечната стена излизаше тунел. Електрически крушки придаваха на всичко груб жълт блясък. В гранитените стени имаше две клетки. В по-далечната клетка в ембрионална поза се беше свил Джейсън. Не помръдна, когато всички се струпахме в пещерата.

— Какво сте му направили? — попита Ричард.

— Опитахме се да го накараме да се промени за нас — отвърна Тайтъс. — Пиленцето ни каза, че ще е лесна мишена.

Каспар, изглежда, се чувстваше неудобно. Дали причината бе забележката за пиленцето или твърдоглавието на Джейсън, бе трудно да се каже.

— Той ще се промени за нас.

— Така твърдиш ти — каза Сивокосия.

Каспар се намръщи срещу него.

Айкенсен отвори празната клетка. Носът му все още кървеше. Беше притиснал към него парче „Клийнекс“, но то не помагаше особено. Кърпичките бяха оцветени в червено.

— Влизай вътре, вълчо — каза Татйтьс.

Ричард се поколеба.

— Г-н Кармайкъл, момчето, ако обичате. Тъмнокосият прибра 9-милиметровия и извади 22 калибър от колана си. Насочи го към свитата на кълбо фигура на Джейсън.

— И без това обсъждахме дали да не му вкараме един куршум. Да видим дали ще помогне да го убедим да се превърне за нас. А сега влизай в клетката.

Ричард стоеше на място.

Кармайкъл насочи пистолета през решетките и наведе ръката си надолу.

— Недей — каза Ричард. — Ще го направя.

Влезе в клетката.

— А сега ти, русолявко.

Едуард не се опита да спори. Просто влезе. Приемаше нещата доста по-добре, отколкото смятах, че ще го направи.

Айкенсен затвори вратата. Заключи я, после отиде до втората клетка. Не я отключи. Изчака с напоената кърпичка, притисната към носа. Капка кръв падна на пода.

— Ще трябва да споделите квартирата с нашия млад приятел.

Ричард сграбчи с ръце решетките на клетката си.

— Не може да я вкарате там. Когато се превърне, ще има нужда от храна.

— Две неща помагат превръщането да започне — каза Каспар, — секс и кръв. Видях колко много харесва Джейсън твоята приятелка.

— Не го прави, Каспар.

— Твърде късно — отвърна той.

Ако влезех в клетката, щях да свърша изядена жива. Това всъщност беше в топ пет на начините, по които не исках да умра. Нямаше да вляза в клетката. Щях да ги накарам да ме застрелят преди това.

— Айкенсен ще отвори клетката и вие ще влезете вътре, госпожице Блейк.

— Не — отвърнах аз.

Тайтъс ме изгледа.

— Госпожице Блейк, г-н Фийнстийн ще ви застреля, ако не го направите.

Брадатият мъж, онзи с несигурните очи и прочее, насочи към мен 9-милиметрова „Берета“. Хубаво оръжие, ако не настоявате да си купите нещо, произведено в Америка. Цевта изглеждаше много голяма и масивна от грешния край.

— Добре, застреляйте ме.

— Госпожице Блейк, не се шегуваме.

— Нито пък аз. Вариантите ми са да бъда изядена жива или да ме застрелят. Така че, застреляйте ме.

— Г-н Кармайкъл, бихте ли насочили вашия 22-ри калибър насам. — Кармайкъл го направи. — Можем да ви раним, госпожице Блейк. Да пуснем куршум в крака ви и да ви завлечем в тази клетка.

Погледнах в малките му лъскави очички и осъзнах, че ще го направи. Не исках да влизам в клетката, но определено не желаех да се озова там ранена.

— Ще броя до пет, госпожице Блейк, след което Кармайкъл ще ви рани и ще ви довлечем до клетката. Едно… две… три… четири…

— Добре, добре, проклет да си. Отключете шибаната врата.

Айкенсен го направи. Влязох вътре. Вратата се затвори с издрънчаване зад гърба ми. Стоях близо до нея. Джейсън трепереше сякаш имаше треска, но иначе не се движеше.

Мъжете отвън изглеждаха разочаровани.

— Платихме добри пари, за да ловим върколак — каза Сивокосия. — За момента не получаваме нищо срещу тях.

— Имаме цялата нощ, господа. Той няма да успее да устоява на тази секси мръвчица безкрайно.

Не ми харесваше да ме наричат мръвчица. Независимо секси или не.

— Обадих се на Гароуей, преди да тръгнем насам. Казах му, че заместниците му са попаднали в засада. Казах му, че си бил ти, Айкенсен.