Дашиъл Хамет - Стъкленият ключ

Тя не отговори на поздрава му. Стоеше закована на място и го гледаше с враждебни студени очи.

Той насочи усмивката си към слабото момиче в червено.

— Мисис Метюз, нали?

— Да — отвърна тя с тих, почти гукащ глас и протегна ръка.

— Опал каза, че сте били съученички — рече Нед, поемайки ръката й. После се извърна от нея към Рижи и Джеф. — Здравейте, момчета — каза той безгрижно. — Надявах се да ви видя скоро.

Рижи не отговори.

Лицето на Джеф надяна грозната маска на ухилено задоволство.

— И аз — провикна се той весело. — Най-после кокалчетата на пръстите ми заздравяха. Защо, мислиш, ми е толкова приятно да те бъхтя?

Шед О’Рори каза кротко на маймуноподобния, без да се обръща да го погледне:

— Устата ти много мели, Джеф. Ако не мелеше толкова, може би щеше да си запазиш зъбите.

Мисис Метюз заговори полугласно на Опал. Опал поклати глава и седна пак на табуретката до камината.

Метюз посочи един дървен стол от другата страна на камината и каза нервно:

— Седнете, мистър Бомонт, изсушете краката си и… и се стоплете.

— Благодаря. — Нед Бомонт придърпа стола по-близо до пламъците на огнището и седна.

Шед О’Рори палеше цигара. Когато я запали, сложи я между устните си и запита:

— Как се чувстваш, Нед?

— Горе-долу добре, Шед.

— Чудесно. — О’Рори извърна леко глава към двамата на скамейката: — Утре, момчета, можете да се върнете в града. — Обърна се отново към Нед Бомонт и му обясни любезно: — Действаме предпазливо, докато не се уверихме, че няма да умреш. Но не се плашим, ако ни подведат под обвинение за физическо насилие.

Нед Бомонт кимна:

— Едва ли ще си направя труда да свидетелствам против вас по такова обвинение, но не забравяйте, че търсят вашия приятел Джеф за убийството на Уест. — Гласът му беше небрежен, но в очите му, вперени в горящата цепеница в огнището, блесна за миг злобно пламъче. В тях просветваше насмешка, когато ги отмести наляво, към Метюз. — Разбира се, ако искам, бих могъл да причиня много неприятности на Метюз, загдето помага да се укривате.

Метюз побърза да се намеси:

— Не съм помагал, мистър Бомонт. Дори до идването ни днес не знаех, че са тук, и се учудих не по-малко от… — Той се спря с уплашено лице и като се обърна към Шед О’Рори, захленчи:

— Знаете, че ви приех на драго сърце. Това ви е известно, но искам да ви изтъкна… — лицето му внезапно просветна от усмивка — че ви помогнах несъзнателно, следователно не съм извършил нищо, за което може да ми се иска съдебна отговорност.

О’Рори каза тихо:

— Вярно, помогна ми несъзнателно. — Необикновено ясните му синьосиви очи гледаха равнодушно издателя.

Усмивката на Метюз загуби своята веселост, угасна съвсем. Той задърпа вратовръзката си и след малко откъсна поглед от О’Рори.

Мисис Метюз заговори ласкаво на Нед Бомонт:

— Тази вечер всички са толкова скучни! До идването ви беше просто ужасно.

Той я изгледа с любопитство. Тъмните й очи блестяха нежно, подканящо. Под преценяващия му поглед тя наведе глава и присви кокетно устни. Устните й бяха, тънки, прекалено тъмни от червилото, нос красива форма. Той й се усмихна и като стана, пристъпи към нея.

Опал Медвиг гледаше пода пред себе си. Метюз, О’Рори и двамата на скамейката следяха Нед Бомонт и жената на Метюз.

— А защо са толкова скучни? — попита той и седна на пода пред нея с кръстосани крака, но не точно срещу нея, а с гръб към огъня, подпрян с ръка на пода зад себе си, извърнал лице на една страна, към нея.

— И аз не зная — отговори тя нацупено. — Когато Хел ме попита искам ли да дойда тук с него и с Опал, помислих, че ще бъде весело. А после, когато пристигнахме, заварихме тия… — Тя помълча и добави със зле прикрито недоверие: — … приятели на Хел, — а после продължи: — Всички седяха и подхвърляха намеци за някаква тайна помежду си, а аз нямам представа каква е тя и беше нетърпимо глупаво. И Опал е същата стока като тях. Тя…

— Стига, Елоиз! — обади се мъжът й уж с властен тон, но когато срещна очите й, в погледа му имаше повече смущение, отколкото властност.

— Пет пари не давам — каза му тя кисело. — Това си е истината, Опал не е по-добра стока от вас. Та ти дори още не си говорил с нея за работата, която дойде да обсъждаш тук. Не мисли, че щях да кисна толкова време на това място, ако не беше бурята. За нищо на света.

Опал Медвиг се изчерви, но не вдигна очи. Елоиз Метюз наклони отново глава към Нед Бомонт и киселото й досега лице стана закачливо.