Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Уйлям?

— Не, сър Робърт и вуйчо му. — Джон посочи Гита и Робърт, които се появиха на вратата.

Тейър се обърна и погледна треперещия си братовчед с малко симпатия.

— Поизбързали сте. Защо?

Надавайки панически вик, Робърт пусна ръката на Гита и се обърна, за да избяга. Но не беше достатъчно бърз. Тейър сграбчи предницата на ярката му ризница. Краката на Робърт увиснаха няколко сантиметра над пода и той започна да издава давещи се звуци. Ръцете му се вкопчиха безполезно в яката десница на Тейър, която го държеше.

Гита забеляза затруднението на Робърт и промърмори:

— Бих казала, че ще му е трудно да отговори, докато го държите така.

Усмихна се леко, когато Рижия дявол погледна към нея.

Тейър отпусна задушаващата си хватка и извика рязко:

— Отговаряй! Защо?

— Вуйчо ми каза — отговори Робърт, задъхвайки се. — Той ми каза, че си бил посечен във Франция.

След като пусна Робърт, който се свлече и тупна неграциозно на пода, Тейър потърка брадичката си замислено.

— Но каква е ползата от такава лъжа? Нито ти, нито Чарлз можете да спечелите нещо от смъртта ми.

С помощта на Гита и на Маргарет Робърт се изправи нестабилно на крака.

— Аз печеля, разбира се. Нали ти си наследник на Уйлям, а пък аз — твой. — И пак нададе силен писък, когато го сграбчиха за предницата на робата.

С глава, почти долепена до пребледнялото лице на Робърт, Тейър изсъска:

— Къде е Уйлям?

— Мъртъв! — изпищя Робърт и в следващата минута беше запратен на пода достатъчно силно, за да изпадне в несвяст.

Тейър се обърна към бащата на Гита и изръмжа:

— Мъртъв като мене ли?

— Не, Уйлям наистина е мъртъв.

— Кой твърди това? Оная коварна змия, която Робърт величае като роднина?

— Собственият ескуайър на Уйлям ни донесе новината.

— И как е умрял?

— Паднал или е бил хвърлен от седлото на коня. Счупил си врата, съжалявам. — Въпреки многото неща в краткия и шумен сблъсък, които подсказваха отговора, Джон все още не беше съвсем сигурен кой е този ядосан мъж. — Вие сте сър Тейър Сайтън?

— А-ха! — С мисли, съсредоточени върху загубата на Уилям, Тейър разсеяно се остави да бъде представен. — Уилям е мъртъв, а сватбата продължава, защо?

Гита, която помагаше на Маргарет да свести Робърт, се обърна и отговори:

— Трябваше да се омъжа за нашия братовчед.

— Така е според споразумението — започна да обяснява Джон, като видя мрачното изражение на лицето на Тейър.

— Какво споразумение?

— Споразумението между мен и бащата на Уйлям, който беше втори баща и чичо на вас и на Робърт. Уговорихме женитбата, когато Гита беше още бебе. Чумата току-що беше оставила първите си рани по нашите земи, затова споразумението беше малко, как да кажа, странно. — Спря и изпрати жена си да донесе копие от него. — Името на Гита беше записано, но на Уйлям — не. Баща му искаше двете къщи да се съединят. Аз също исках това. Вие бяхте три момчета — Уйлям, вие и Робърт. По това време той се грижеше вече и за трима ви. Уговорката беше Гита да се омъжи за наследника на имението Сейтън — за живия наследник, независимо дали е Уйлям, вие или Робърт.

Гита се почувства наранена, когато Тейър се извърна да я погледне. Очите му се разшириха и кръвта се отдръпна от лицето му. Изглеждаше ужасен. Това беше единствената реакция на мъж, с която никога не се беше сблъсквала. Знаеше, че не би я заболяло, ако беше дошла от който и да е друг. Никога не я беше грижа какво мислят мъжете за нея. Видя й се несправедливо да се засегне от реакцията на единствения мъж, който като че ли гледаше на нея като на проклятие.

Лейди Рауйе подаде на Тейър документа и го извади от вцепенението. Той го погледна за миг с невиждащ поглед, а в мозъка му се вихреха разпокъсани мисли. Сега вече беше човек с имот и титла. Нямаше проблеми да приеме тази щедрост на съдбата. Това, което почти спря сърцето му, беше мисълта за цената, която трябваше да плати, за да получи полагащото му се. Трябваше да вземе жената. И то каква жена! За мъж като него да се ожени за такава красавица не беше нищо друго, освен проклятие.

Накрая се насили да прочете документа, който държеше, но и там не намери успокоение. С ясния почерк на втория му баща беше написано, че собственикът на имението Сейтън ще се ожени за Гита Одъл Рауйе, когато тя навърши седемнадесет години. Така че той присъстваше на сватбата не на Уйлям, а на собственото си сватбено тържество. Погледът му се спря бегло на Гита, която заедно с друга млада жена помагаше на още замаяния Робърт да седне. После погледна към Джон Рауйе: