Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Да. Прииска ми се да изтрия бръчките на грижите от челото му, да накарам звучния му глас да се излее в смях — въздъхна Гита. — Но мястото ми не е при него. След по-малко от денонощие ще се омъжа за Робърт.

— А към него не чувстваш ли тези неща?

— Страхувам се, че не. Може би по-късно. Сега най-многото, което изпитвам, е желание да го нахокам, както правят другите с него.

— Това не е добре за брака ти.

— Е, бракът много често е такъв, какъвто сам си го направиш. — Гита се помести, за да види венеца си в огледалото. — Какво ще кажеш?

Маргарет прие промяната на темата, изтича до вратата, за да отвори на камериерката, после кимна:

— Много е хубав. Ще си го сложиш ли тази вечер?

— Да. А, Една! — Усмихна се на хубавичката млада камериерка. — Събра ли новини за последните пристигнали гости?

— Да, госпожице. Рижия дявол, така викат на оня високия. Рижия дявол и неговата свита от копелета.

— Много сурова оценка — смръщи се леко Гита.

— Ама е вярна. По-скоро вярна, отколкото не. Мъжът наистина е много рижав и говорят, че бил същински дявол в битките. Повечето от хората му са копелета — незаконни синове на благородни господа. Дали са им знания и умения, но са ги оставили без петак и без земя. Затова яздят с Рижия дявол и продават сабите си заедно с него. Говорят, че дори само появата му е достатъчна, за да спре битката. Врагът хуквал да бяга от него или веднага се предавал.

— Хубава вест, но се съмнявам Рижия дявол да е получил всичките си белези от масовото предаване на враговете — отбеляза Гита. — Какво се чува за него?

— Той е от Сейтънови, мисля. Неженен, безимотен, но богат на слава. Говори се, че джобът му не е съвсем празен.

— Не трябва да я насърчаваш да слухти и да дебне така — поклати неодобрително глава Маргарет.

— Тя така или иначе ще си го прави. Няма нужда да я насърчавам. Защо да не се възползвам от това? А какво ще кажеш за мъжа, който язди от дясната страна на Рижия дявол, Една?

— Гита! — простена Маргарет, неспособна да прикрие изчервяването си.

Като видя това, Гита й намигна:

— Хайде сега, признай си, че те гложди любопитство. Е, Една? Някакви новини за него?

Очите на Една проблеснаха в замечтан поглед.

— Ау, какъв мъж! Каква хубава усмивка има само! — въздъхна тя.

— Чуй само — промърмори Маргарет, — току-що пристигна и вече се е вторачил в слугините.

Гита направи усилие да потисне кикота си:

— Това ли е всичко, което знаеш за него, Една?

— Тцъ. И той не е женен. Всъщност мисля, че те повечето не са женени. Името му е Роджър. Сър Роджър. Тъй че и той е рицар, значи.

— Благодаря ти Една. Ще ни трябва вода за баня.

След като Една излезе, Гита се обърна и намигна на братовчедка си:

— Ето, това се казва новина, Маргарет — човекът не е женен.

— Да, и е флиртаджия. Някой похотлив негодник.

— Тцъ, тцъ — лицето на Гита доби тъжно изражение, — така да дамгосаш бедния човек само защото се усмихнал на една хубава прислужница! Страхувам се, че си много коравосърдечна, братовчедке.

— Аха, бедното момче. Стига си ме поднасяла. Този път няма да мине. Добре де, хубав е. Вярно, че сърцето ми трепва странно, когато го погледна. Но най-добре ще е да спра да мисля за него. Няма земя, навярно е и беден. Ако някога реши да си търси жена, няма да вземе някоя, която е в същото положение като него.

Гита усети как настроението й спада. Не можеше да приведе никакъв аргумент срещу тази тъжна истина. Даже и да можеше да измисли нещо, по-добре беше да го запази за себе си. Разбираше, че няма да направи услуга на Маргарет, ако подхранва у нея надежди, които ще се окажат фалшиви. Ако има благородно име, рицарят може да получи земя и пари чрез женитбата си и така да се сдобие с всичко, което му е отказано поради незаконния произход. И това ще надделее над всякакви емоционални връзки. Кесията и имотът винаги ще бъдат пред любовта. Това е житейски факт, който тя не можеше да отрече колкото и да го ненавиждаше.

Настроението й спадна още повече, когато си припомни, че това е решаващият фактор и за нейната собствена женитба. Сигурна беше, че баща й я обича, и въпреки това, когато се стигна до женитба, той и за миг не се замисли за сърдечните й вълнения. Мислеше единствено за произхода, имотите и парите на съпруга й. Интересуваше се само от това да бъде добре поставена в обществото и добре осигурена, а не и от прищевките на любовта. Ако тя се опита да предложи някакво друго решение, несъмнено ще я сметне за луда. И много други хора ще споделят това негово мнение.