Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Той въобще не прилича на Уйлям или на Робърт.

Гита въздъхна, докато наблюдаваше как големият червенокос мъж скача грациозно от седлото.

— Такива красиви очи!

— Да — въздъхна Маргарет, наблюдавайки рицаря, който яздеше до едрия червенокос. — Като трева, току-що поникнала и свежа.

— Зелени? Как можа да помислиш, че очите му се зелени? — смръщи се Гита, но разбра за кого говори Маргарет и се изкиска: — Ох, ох! Ето къде си се втренчила!

— Шт! Може да ни чуят. Кой тогава има хубави очи?

— Кой, големият червенокос мъж, разбира се.

— Големият червенокос мъж? Шегуваш се.

Гита почувства потребност да защити мъжа срещу удивлението на Маргарет, въпреки че не знаеше защо.

— Да, той има хубави очи. Красив цвят. Такъв мек, сладък кафяв.

— Сладък? За цвят не може да се каже, че е сладък.

Маргарет се почувства объркана и силно удивена. Някои от най-красивите рицари в страната бяха ухажвали Гита, но никога не я бяха развълнували. А сега след кратката среща с един огромен, силно червенокос и малко омачкан рицар момичето започна да мечтае за очите му.

— Не съм съвсем сигурна, наистина — отговори Гита. — И все пак думата „сладък“ ми харесва. — Въздъхна и тръгна към задната част на дома. — Е, хайде да се върнем пак при Робърт.

Маргарет я последва и попита:

— А какво мислиш за младия рицар със зелените очи?

Гита се замисли за миг, за да си припомни мъжа, за когото говореше Маргарет.

— Хубав е.

Думите отекнаха в съзнанието на Маргарет многократно, докато я обзе нещо като прозрение. И тъй като двете с Гита трябваше да се промъкват по задните стълбища на имението, за да стигнат незабелязано до стаите си, за радост, изплашеното й мълчание не беше забелязано. Когато Гита казваше за някой мъж, че е хубав, това беше просто израз на учтивост. Тя не влагаше нищо в думите си. Но ако наистина искаше да отличи някого, подбираше едно негово качество и го възхваляваше. След като бе живяла, заобиколена от някои от най-хубавите мъже на Англия, Гита реши да изкаже рядката си похвала на някакъв грамаден червенокос мъж с обветрено от битките лице. Когато влязоха в стаята й, Маргарет затвори вратата и се втренчи удивена в братовчедка си.

— Ах — изпуфтя Гита и седна на леглото, — в безопасност сме и, което е най-важното, не ни видяха. Мама щеше да се разстрои, ако ме беше хванала в такъв вид.

— Не изглеждаме чак толкова неблагоприлично.

— По подгъва на роклята ми има кал.

— О, да, това би хвърлило леля в паника. Какво ще правим с цветята? — Маргарет седна на леглото до Гита. — Венци за косите си?

— Чудесна идея. Ще си сложа венеца довечера, докато цветята са все още свежи и уханни. Ако останат още цветя, ще накараме слугинята да ги постави в младоженската стая. Много хубаво ще ароматизират въздуха.

Гита започна да подбира цветята, които й трябваха.

Седнала на леглото, и Маргарет направи същото.

— Какво толкова му хареса на онзи огромен червенокос рицар? — попита тя.

— Какво значение има? Утре се омъжвам за Робърт.

Гита не можа да прикрие леката горчивина в гласа си.

— Учудва ме, ако искаш да знаеш. Толкова много красиви млади мъже са полагали сърцата си в краката ти…

— Съмнявам се, че са го правили искрено, макар че ме обсипваха с долнокачествените си стихчета.

— Добре де, тогава да кажем, че са флиртували с теб. И всичко, което казваше за тях, ако въобще ти се говореше, беше, че са хубави. А сега се появява някакъв мъж на кон, който дори не е хубав. Ако се сравни с Уйлям, този рицар е направо грозен.

— Никога ли не ти се е случвало да погледнеш някого и да почувстваш, че искаш да му се усмихнеш ей така, без причина?

— Да, обикновено така се чувствам с бебетата. В тях има нещо, което поражда щастлива нежност у мен.

— Така се почувствах и аз, когато видях този мъж. Прииска ми се да се погрижа за него, да го накарам да се усмихне.

— Мъжете се грижат за жените — измърмори Маргарет, силно изумена. — Жените не могат да се грижат за тях.

— О, да, мъжете се бият, бранят, ръководят и вършат ред други работи. Знам това. Веднъж попитах татко дали жените наистина са създадени на тази земя само да раждат деца. Той каза, че не. Каза, че сме създадени, за да помагаме на мъжете да не забравят нежните и хубави неща в живота, да поддържаме техните чувства. Че трябва да облекчаваме пътя на мъжа, да го приласкаваме и да му осигуряваме убежище от света, когато той стане непоносимо суров.

— И ти поиска да направиш всичко това за този мъж?