Хана Хауъл - Красавицата и звярът

Макар че се вълнуваше за бъдещето си, това все пак не беше най-голямата й грижа. Родителите й бяха открили любовта. Вярваше;че и тя ще има възможност да стори това. Ако пък любовта й убегне, би могла поне да постигне спокойствие. Упорито си повтаряше, че това е достатъчно.

Връщането на Една я извади от мрачните размисли. Започна да се приготвя за вечерните празненства. Повечето от гостите за сватбата бяха вече пристигнали и вечерта обещаваше да бъде приятна. Гита се насили да възвърне обичайното си настроение. Гостите очакваха да видят усмихната младоженка.

— Страхуваш ли се от това, което ще стане? — зададе малко странния си въпрос Маргарет, докато си помагаха една на друга да се облекат.

— Малко. Най-много ме е страх, че ще трябва да топля леглото на съпруга си.

— От дамата не се очаква да харесва това.

— Често го повтарят. Но ако е истина, защо жените си намират любовници? Мисля, че ни говорят така, за да ни опазят целомъдрени. Няма значение — повдигна рамене Гита. — Аз не търся непременно забавление. Просто не искам да бъда отвратена. Ако бог ме дари с дълъг живот, голяма част от него ще прекарам в леглото на съпруга си. Представи си какъв тормоз ще е, ако открия, че не мога да понасям това.

— Кое точно мислиш, че може да бъде отблъскващо?

— Не знам точно. Казах ти, мама не беше много ясна.

— Сигурно все пак си прозряла нещо от приказките й?

— Става въпрос за нещо, което се намира между краката на мъжа. Той ще ми направи нещо с него. И става въпрос за това, което се намира между моите крака. Но не можах да разбера как точно се свързват двете неща. — Гита се изчерви и се втренчи в прислужницата си Една, която избухна в зле прикрит кикот. — Може би Една ще разсее мъглата.

— О, не, госпожице! Това не е моя работа — каза тя, оттегляйки се към вратата, след като кикотът й внезапно спря.

С бързи стъпки Гита прегради изхода с тялото си.

— Една, ще ме изпратиш ли в брачното ложе в пълно неведение? Никога няма да спомена, че си говорила с мене за брачната нощ. Всички ще мислят, че мама е била по-ясна, отколкото всъщност беше.

— Страхувам се, че знам само груби думи, които не са за вашите уши.

— Ушите ми ще оцелеят. Една, най-добре е да проговориш. Няма да напуснеш тази стая преди това. Можеш ли да отречеш, че най-добре за мене е да знам за какво става дума?

След миг Една кимна с глава. С много фъфлене и изчервяване тя разказа на Гита точно какво ще се случи през брачната нощ. Когато свърши, дълго време Гита не можа да отвори уста. Накрая тихо измърмори някакви думи на благодарност и пусна прислужницата да излезе от стаята. Като затвори вратата след нея, тя се опря о тежкото дърво:

— Е, добре, вече не съм в неведение.

— Сега страхуваш ли се?

— Не знам, Маргарет. Може би така е най-добре — въздъхна и поклати глава. — Наистина се чувствам по-добре сега, като знам. Едно нещо само ме плаши.

— И какво е то?

— Че ще започна да мисля прекалено много как ще стане това с Робърт.

— В името на Бога! Казах ги, че Рижия дявол е твърде силен рицар, за да остави да го плени някакъв си французин!

Принудена да спре така рязко, че се препъна, Гита изруга тихичко. „Грешката е моя“ — помисли си тя. Ако не се бе втренчила така в Рижия дявол, който беше влязъл в Залата само няколко крачки преди нея, Робърт и Маргарет, щеше да забележи, че кортежът й е спрял. Трепна, когато усети, че Робърт стисна силно ръката й. Погледна ръката с изпъкнали бели кокалчета, поставена върху нейната. Опита се да се освободи от пронизващата хватка на Робърт, накрая го погледна и се намръщи още повече.

Слабото му лице беше останало съвсем без цвят. Светлокафявите му очи бяха широко отворени, даже леко изскочили от орбитите си. По челото му започнаха да се стичат дребни капки пот. Като проследи ужасения му поглед, разбра, че се е втренчил в Рижия дявол. Но тъй като не забелязваше никаква заплаха, учуди се защо е на път да припадне от страх.

Тейър погледна човека, който произнесе думите. Разпозна го и си спомни, че го е виждал няколкократно и се е бил на негова страна веднъж. Решил да открие какво е предизвикало странната му реплика, той пристъпи към него:

— Чули сте, че съм посечен във Франция? — Мъжът кимна. — Къде чухте това?

— Ами… от нашия домакин — братовчед ми Рауйе.

Поглеждайки към домакина, който се беше втренчил в него очевидно в състояние на шок, Тейър попита:

— Кой ви каза за моята смърт?

— Ваш роднина.