Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Това законно ли е?

— Законно и задължаващо. Самият крал е поставил печата си, одобрявайки съединяването на двете фамилии.

Тейър виждаше това съвсем ясно. Беше обвързан чрез думата на доведения си баща да се ожени за Гита. Одобрението на краля придаваше още по-голяма тежест на дълга, който му беше вменен. В действителност това одобрение беше почти кралска заповед. Сега титлата лорд, барон на имението Сейтън, вече принадлежеше на него, както и самото имение. Богатството, което беше в него, също. Както и Гита Рауйе, иска или не иска това. Той е тук, младоженката също. Сватбата е подготвена. Няма изход.

Все още зашеметен от поврата на събитията, Тейър се остави да го настанят на една маса между Джон и Гита. Съвсем бегло погледна разстроения Роджър, който седна до Гита, и угрижената Маргарет, която се настани до Роджър. Имаше нужда от повече внимание в момента. Робърт седна до лейди Рауйе и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Тейър едва ли не почувства потребност да направи същото. Бегло отбеляза високото качество на ястията и на вината, които поглъщаше. Опитваше се безуспешно да намери някакъв изход.

Гита погледна мрачния младоженец, изпразни чашата с вино и отново я напълни. Гледаше да е пълна през цялото време, докато продължаваше гощавката. Надяваше се да отмие болката си с вино. Знаеше, че тази болка е породена не от наранена суетност. Досега никога не я беше засягало отношението на мъжете към нея. Но сега определено я засягаше. За първи път в живота си почувства интерес към мъж, събуждащ у нея истинско чувство. Но сега мъжът не се интересуваше много от усмивките й. Той реагира на вестта за предстоящата им женитба така, сякаш му бяха казали, че се е заразил с чума. Реши, че наливането с вино е точно това, от което се нуждае в момента. Подаваше чашата си за още вино и отбягваше с безразличие опитите на Маргарет да привлече вниманието й.

Накрая Маргарет така се разтревожи за Гита, че забрави добрите обноски. Наведе се назад и зад гърба на развеселения Роджър я удари леко. Най-после привлече вниманието й. Блясъкът в очите на Гита засили безпокойството й.

— Ще спреш ли да се наливаш с вино като някоя…

— Гуляйджийка? — усмихна се широко Гита и отпи нова голяма глътка вино. — Това е гуляй, нали? Моята собствена сватба. Така че аз си гуляя.

— Ти се наливаш!

Гита погледна Роджър, който й смигна.

— Кажете ми, сър, какво прави човек на гуляй?

— Яде, пие и се весели — отговори той през смях.

— А-ха. Ядох, сега пия. И съм весела. Виждаш ли, Маргарет? Няма за какво да мърмориш.

Когато Гита се извърна, Маргарет се опита да я докосне отново, но Роджър я спря.

— Оставете детето на мира, госпожице. Тя не прави нищо повече от останалите.

— Което е много повече от това, което е правила някога. Гита пие съвсем малко вино с яденето. Никога не е пила така. Нямам представа как ще я хване.

— Ще отиде направо в леглото, без съмнение.

Точно когато Маргарет отвори уста, за да му отговори, познат мъжки глас извика:

— Приятели! Гладен ли ще ме оставите?

— Байард! — изпищя Гита и скочи, за да посрещне брат си. Маргарет бързо стори същото.

Затичаха се към стройния млад мъж на вратата, който леко ги пое в прегръдката си. Всички се смееха, докато Гита и Маргарет обсипваха лицето му с целувки и в същото време го отрупваха с въпроси. За миг Гита съзря през рамото на брат си усмихнатото лице на широкоплещестия си чичо, лорд Едгар, който стоеше до Байард. Скоро към тях се присъединиха майка й и баща й. След поздравите ги приканиха да седнат на масата. Оглеждайки за миг веселата групичка до вратата, Гита си даде сметка, че има поне едно нещо в сватбата й, за което можеше наистина да бъде благодарна — семейството й беше отново заедно.

Роджър погледна щастливата група и измърмори:

— Хубав младеж. По всичко изглежда, че Джон Рауйе е произвел добра реколта.

Тейър изръмжа в знак на съгласие. Не можеше да не се учуди как двама толкова обикновени хора, като Джон и Берта, са създали такова изумително поколение. Когато се улови, че мисли как биха изглеждали собствените му деца от такава красавица като Гита, негласно изпсува. Да мисли за деца, означаваше, че приема съдбата си, че почти храни някакви надежди за бъдещето. Той нямаше възражения срещу самата женитба. Тя беше естествена стъпка, която трябва да предприеме сега, когато е заможен човек. Но не искаше такава красавица за жена. Единственото бъдеще с нея можеше да бъдат бедите, измамите и болката.