Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Гита, детето ми, защо не покажеш градините на сър Тейър? — Джон Рауйе погледна Тейър и си помисли, че е твърде мрачен за дъщеря му, но се надяваше, след като останат малко време насаме, нещата да се оправят. — Жена ми настояваше за тях. Единствената им задача е да радват окото. Отначало мислех, че това е глупаво, но постепенно много ги обикнах.

Усетил намеренията му, Тейър измърмори:

— Може би е по-добре да го направим през деня.

— Няма защо да чакате. Градините са добре осветени и от факлите, и от лунната светлина.

Въпреки опиянението от виното, Гита бързо схвана намеренията на баща си. Точно се канеше да му отговори, че не чувства никаква необходимост да опознае навъсения младоженец, когато видя, че Тейър отправя към Роджър умолителен поглед. Роджър въздъхна, но стана. Докато Тейър й помагаше да стане, Гита кимна на Маргарет. Ако Тейър държеше да има компания, тя също искаше това. Маргарет се надигна с нескрита неохота.

— Мислех, че ще отидете само двамата — промърмори Джон и се намръщи.

— Но, татко — каза Гита, — моят годеник иска да си вземе шафер, затова реших, че е най-добре да направя същото.

Тейър усети, че се изчервява, сграбчи годеницата си за ръка и я поведе навън. Отбеляза малко рязко, че носи чашата си, както и запаси от вино, за да я напълни. Бегъл поглед през рамо му показа, че Роджър и Маргарет ги следват. Това му помогна да си възвърне част от загубеното спокойствие.

Когато излязоха навън, разбра какво имаше предвид бащата на Гита. Храстите, дърветата и цветята бяха подредени така, че човек можеше да се разхожда сред тяхната красота в мир и уединение. Отначало всичко това сигурно е изглеждало като чудовищно разхищение на земя. Въпреки че беше виждал такива градини в няколко европейски имения, знаеше, че в Англия това все още е новост. Тук градините бяха или диви поляни, или полезни зеленчукови лехи. Джон беше прав, като ги смяташе за чудесно място за романтични размисли.

Тейър направи гримаса, когато му дойде наум думата романтика. Момичето наистина заслужаваше малко ухажване. Не можеше да отрече това. Тя не беше виновна за положението, нито за своята красота, която го изваждаше от равновесие. За съжаление не владееше изкуството да ухажва. Като гледаше как тя върви пред него и умълчания до себе си Роджър, потърси в съзнанието си нещо, каквото и да било, което да й каже.

Пренебрегвайки неодобрителното мърморене на Маргарет, Гита напълни отново чашите на двете. След това подаде виното на Роджър. Яростта се надигаше в нея, колкото и да се опитваше да я потисне. Щом настъпи утрото, ще се омъжи за човека, който се тътреше след нея. На това място, събуждащо романтични чувства, той вървеше на почетно разстояние от нея, навъсено втренчил поглед в гърба й. Изведнъж й се прииска да заговори прямо, напълно честно. Имаше нужда да установи точно защо той така ненавижда самата мисъл да се ожени за нея. Спря рязко и се обърна, за да застане лице срещу лице с него.

Тейър беше потънал дълбоко в мислите си. Все по-отчаяно търсеше нужните слова и не забеляза, че тя спря. Връхлетя върху нея и я събори на тревата в краката си. Роджър се втурна заедно с него, за да й помогне да стане, и главите им почти се сблъскаха. Маргарет също подаде ръка.

— Трябваше да ми кажете, че спирате — изсумтя той, докато Гита и Маргарет изтръскваха полата на роклята й.

— Исках да си кажем няколко думи, сър — изсъска Гита и го погледна втренчено.

— Добре. Какво имате да ми кажете?

Вдигнала поглед нагоре, тя реши, че положението й е крайно неизгодно. При цялата бъркотия в главата й и това, което искаше да му каже, почувства, че вратът й може да бъде извит, преди да е успяла да свърши. Огледа се наоколо и забеляза ниска пейка. Сграбчи го за ръката и поведе стреснатия младоженец към нея. Качи се на пейката и го погледна втренчено.

— Какво ви кара така да ненавиждате мисълта за наближаващата ни сватба? — попита тя настойчиво.

— Гита… — започна Маргарет с нотка на протест в гласа.

— Това е разумен въпрос, братовчедке. Е, сър? Да не би случайно да предпочитате по-мургави дами?

— Не.

Не можеше да й каже за опасенията си, за страха от бъдещето, изпълнено с болката и срама на рогоносеца.

— Тогава може би прекалено съм ниска за вашия вкус?

— Ами, истина е, че ако бяхте още по-дребна, трудно щях да ви намирам.

— А, разбирам… Предпочитате да бях по-висока. — Намръщи се и поклати глава. — По-слаба? По-дебела?

Въпреки вътрешната му съпротива, погледът му обхвана цялата й фигура. Не можеше да намери нищо несъвършено в нея. Високо повдигнатите едри гърди, тънката талия и нежно закръглените бедра привличаха погледа. Почувства силно желание веднага да започне брачния си живот с Гита.