Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Сигурно трябва. В края на краищата, сватбата е утре. — Гита не помръдна и продължи да гледа роклята с невиждащ поглед.

Маргарет въздъхна, взе четката и започна да реши гъстата й коса с меденозлатист цвят. И намръщена, Гита беше красива, но определено не беше суетна. Маргарет смяташе, че братовчедка й заслужава по-добра участ. Беше убедена, че девойка като нея трябва сама да избере съпруга си, да се омъжи по любов.

Красотата на Гита извираше дълбоко от душата й. И докато огромните й брилянтеносини очи, съвършеното лице и стройната, но чувствена фигура оставяха мъжете без дъх, обичливият й нрав караше дори най-големите циници да омекват. Както и изумително красивите братя, Гита гледаше на красотата си като на дар от Бога, нещо, което трябва да бъде оценено набързо и оставено настрани като незначително. Много често, след като успяваше да се измъкне от нахалното преследване на някой влюбен младеж, Гита гледаше на външността си по-скоро като на проклятие, отколкото на дар. Това, от което се нуждаеше, беше мъж, който да погледне зад хубавичкото й лице в истинската й природа. Маргарет беше сигурна, че Робърт Сейтън не е този мъж.

— Струва ми се неприлично да се омъжа толкова набързо за наследника на Сейтън след Уйлям — каза Гита, престанала да се цупи.

— Не съм, убедена, че е „толкова набързо“. Но и така да е, ако се опиташ да спреш приготовленията, значи да изпразниш кесията на баща си.

Маргарет помогна на Гита да стане, за да свали дрехата й, и попита:

— Познаваш ли въобще Робърт?

— Не. Защо мислиш стоя тук от толкова време и проклинам всичко и всички? Не съм подготвена за това.

— Доста хора биха казали, че за лорд Уйлям не ти трябваше много време, за да се подготвиш.

— Вярно е, но той беше красив, силен и прославен рицар. Все пак женитбата е важна стъпка. Добре е човек да има малко време, за да я обмисли. А аз трябва само за един ден да се подготвя да се омъжа за човек, когото въобще не познавам. Не знам нищо за характера на Робърт.

— Просто имаше късмет, че познаваше така добре Уйлям. Малко жени могат да се похвалят с такова предимство.

— Вярно е, но все пак ми се струва чудовищен начинът, по който става всичко. Закрилят и пазят жената чиста, докато израсне. И изведнъж я изправят до някакъв мъж, довеждат свещеника и й казват: „С този непознат мъж, който вече е твой съпруг, повелител и господар, сега навлизаш в нещо, за което не сме ти говорили нищо.“ Страхувам се, че ще направя някоя глупост. Може даже да изпадна в несвяст.

— Ти никога не изпадаш в несвяст — изсмя се тихо Маргарет. — И сега няма да го направиш.

— Жалко. Това би ми спестило смущението.

— Леля Берта сигурно е говорила с теб. Трябва да знаеш какво да очакваш.

— А-ха, струва ми се. Да, наистина говори нещо. Но беше страхотно трудно да я разбера — изчервяваше се, колебаеше се, мънкаше. — Маргарет отново се засмя. — Сякаш и сега е при мене. Горката леля Берта! Горката аз! Все пак най-много ме безпокои това, че трябва да се съблека. Не ми се иска и да чуя за това.

Съсредоточавайки се над дантелите на булчинската рокля на Гита, Маргарет прикри гримасата си. Тя също не искаше да чува за това. Гита имаше такова тяло, че можеше да подлуди всеки мъж. Макар очевидно да не си даваше сметка, това беше една от причините, поради която така строго я пазеха. Гита успяваше някак да бъде едновременно слаба и стройна, но пищна и чувствена. Маргарет беше виждала безброй пъти как очите на мъжете светват, щом се появи братовчедка й. Въпреки строгия контрол, имаше и случаи, когато Гита трябваше бързо да се отдръпне, за да запази девствеността си. Да се покаже гола пред мъж, беше крайно опасно, още повече ако този мъж знае, че има всички права над нея. Бедната Гита, първата й брачна нощ можеше да се окаже много бурно и болезнено изживяване.

— Той също трябва да се съблече — измърмори Маргарет накрая. — Готово! — Отстъпи крачка встрани: — Ще бъдеш много красива булка.

— Роклята е красива. — Гита се завъртя бавно пред огледалото. — Няма нужда от корекции. Деколтето е изработено чудесно. Виждала ли си някога сър Робърт? — усмихна се леко на изплашения поглед на Маргарет от рязката смяна на темата. Трудно можеше да се раздели с този навик.

— Да. Ти също си го виждала. Младият мъж, който беше в свитата на лорд Уйлям при последното му посещение.

— Искам да чуя мнението ти.

— Ами… той е слаб и рус. Мълчалив.

— Мммм. Прекалено. Възможно най-ненатрапчив. Чудя се кога е бил удостоен с рицарско звание и защо. Не мога да кажа, че прави голяма чест на титлата. През по-голямата част от времето Уйлям или вуйчо му го побутваха пред себе си и той отчаяно се опитваше да ги избягва. Добре де. Поне няма да се страхувам, че може да е брутален.