Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Е, Джилиън щеше да има грандиозната си находка. Дори и без „Сърцето на императрицата“, тези статуи щяха да разтърсят света, и то не само света на археолозите. Историците щяха да точат лиги, за да ги видят, за да разберат какво точно означава тяхното съществуване.

Нямаше капани и пропадащи подове. Под краката му лежеше солидна скала. Той отиде до средата на огромната зала, издълбана в камъка, като мина между двете редици вечна стража от жени воини на вечна стража.

Накрая достигна до една ниша. Саркофаг, също издълбан в камъка. Покрит с прах и паяжини, както и всичко останало в тази тиха зала. Нещо подобно на мъжки образ беше гравирано като барелеф отгоре му. Над него, в отделна ниша, имаше друга фигура на страж. А там искреше, дори под праха, натрупан през неизвестния брой години, и отразяваше светлината на фенерчето му с червен блясък, от който направо спираше дъха му, „Сърцето на императрицата“.

Беше огромен, по-голям от юмрука му и формата му напомняше човешко сърце.

Цяло богатство го гледаше право в очите. След като беше живял толкова дълго в Бразилия, разбираше нещо от диаманти и можеше да потвърди, че това наистина е диамант. Разбира се, възможно беше да е и гранат, но не му се вярваше. Имаше твърде много огън, твърде много дълбочина в камъка. Беше грубо шлифован, но дори и така беше великолепен. Повечето цветни диаманти бяха бледи. Силно оцветените бяха рядкост и обикновено много малки и адски скъпи. Беше чувал, че червеният диамант е най-рядък, а пред него в момента се намираше един, който не само имаше дълбок, наситено червен цвят, но сигурно бе толкова голям, колкото и диаманта Кълинън, ако не и по-голям. Направо беше безценен в буквалния смисъл на думата.

Но дали струваше колкото техния живот? Ако Кейтс узнаеше за него, щеше да има убийство. Или трябваше той да убие Кейтс и Дутра, или да рискува не само своя живот и живота на Джилиън, но и на всички мъже, които бяха с тях.

От друга страна, ако само той знаеше за него…

Пъхна се зад саркофага и освети мястото с фенерчето, за да се увери, че няма никакви обитатели. В ъгъла обаче се беше свила и спеше змия, след явно обилния си обед от мишки. Бутна я с пръчката и я наблюдава, докато тя тихо изпълзя встрани. След това се протегна и внимателно взе „Сърцето на императрицата“ от мястото му.

Беше учудващо тежко. Предполагаше, че тежи над половин килограм. Издуха праха от него, след това го избърса в панталоните си и дълбокото, богато червено заблестя с такъв огън, който напълно го очарова и подчини на магията на камъка. Беше най-красивото нещо, което някога бе виждал и при това бе топъл, за разлика от повечето ледени диаманти.

Джилиън не се нуждаеше от „Сърцето на императрицата“, за да привлече вниманието на целия свят. Онези статуи щяха да го направят и без това. Тя не го правеше за пари. Ако намереше „Сърцето на императрицата“ и успееха да се върнат в Манаус живи, тя веднага щеше да го предаде на бразилското правителство. Но колко неща би могъл да направи с него, господи! Този камък означаваше повече пари, отколкото дори би могъл да си представи. Можеше да си купи собствени лодки и да организира своя служба за превоз; можеше дори да се осмели и да си опита късмета във въздушните чартъри. Преди години беше взел книжка за пилот, защото до много места в басейна на Амазонка се достигаше само по въздух, а това предоставяше повече възможности за онези, които можеха да пилотират. И щеше да има възможност да осигури на Джилиън всичко, което малкото й сърце би поискало до края на живота й. Не че тя искаше много. Какво можеше да купиш на жена, която е най-щастлива тогава, когато копае из мръсотията? Още мръсотия?

Съвестта му дори не трепна. Пъхна камъка в пазвата си и внимателно духна върху нишата, където беше лежало „Сърцето на императрицата“, така че прахът отново да покрие равномерно всичко и нищо да не подсказва, че там е имало нещо. Не ограбваше гроб, нито пък унищожаваше археологични находки. Ако го беше намерил в мина, никой не би възразил на правото му да спечели от камъка, а при положение, че животът им зависеше от това колко добре можеше да го скрие, въобще нямаше никакъв избор.

Огледа се внимателно. Всякакво друго съкровище би застрашило живота им по същия начин, по който и „Сърцето на императрицата“. Но не видя нито злато, нито сребро, нито други скъпоценни камъни. Дотук добре. Би се чувствал още по-добре, ако можеше да разгледа всичко по-отблизо, но не искаше да останат видими следи. Като внимаваше и за най-малката подробност, внимателно заличи следите си зад саркофага.