Линда Хауърд - Диамантеният залив

Кел отново сви юмруци.

— Да не мислиш, че на мен ми е лесно? — гласът му проряза въздуха като ръждясала пила. — Не си ли спомняш какво се случи?

— Знам какво се случи! — извика Рейчъл и се хвърли в прегръдките му. — Но аз съм възрастен човек, Кел Сейбин! Ако смятам, че си струва, ще поема риска. Приемам го винаги, когато се кача в колата си. На магистралата умират много повече хора, отколкото от терористи и убийци. Защо не ми забраниш да шофирам, ако наистина искаш да ме защитиш? — Очите му я изгаряха, но не каза нищо. — Мога да живея с рисковете на твоята професия — продължи тя. — Не ми харесва, ала решението е твое. Ако не ми даваш същото право, защо тогава си тук?

Той я гледаше вторачено и се мръщеше. В него се събуждаше желанието към нея и бързо нарастваше. Желаеше я повече, отколкото въздуха, който дишаше. Можеше да живее с нея и без нея, но последните шест месеца му показаха колко непълноценен бе животът без нея. Простата истина беше, че животът не си струваше, ако не го изживееше с нея. Веднъж приел тази мисъл. Кел продължи да разсъждава нататък. Трябваше да вземе мерки, за да се увери, че Рейчъл бе в безопасност. Щеше да му се наложи да направи промени и да се адаптира, нещо, което не беше правил преди. Странно му беше, как внезапно всичко започна да изглежда толкова просто, само защото си призна, че трябва да я има. Бог да благослови Джейн, че привлече вниманието му и му предостави извинение, за да дойде тук. Знаела бе, че види ли Рейчъл веднъж, той нямаше да може да си тръгне.

Кел се обърна към Рейчъл.

— Наистина ли можеш да поемеш рисковете, които поемам аз, и да приемеш, че ще отсъствам, а ти няма да знаеш къде съм или кога да ме очакваш?

— Вече съм ги приела — отвърна тя и вдигна брадичка. — Искам само да знам, че ти ще се връщаш при мен винаги, когато можеш.

Той не сваляше поглед от нея. Очите му бяха присвити и пронизващи.

— Тогава можем да се оженим, защото Бог ми е свидетел, без теб съм като развалина.

Рейчъл се стъписа, после премигна.

— Това предложение ли е?

— Не. В основата си е заповед.

Сивите й очи бавно се напълниха със сълзи, които блестяха като диамантчета. Лицето й светна в усмивка.

— Добре — простичко рече тя.

Тогава Кел направи това, за което жадуваше. Отиде до нея и я прегърна. Устните му жадно се впиха в нейните, а ръцете му си припомниха елегантните извивки на тялото и. Той мълчаливо я вдигна и я отнесе в спалнята, хвърли я на леглото, както направи първия път, когато я люби. Бързо събу джинсите й, измъкна ризата й през главата й и намери красивите й кръгли гърди.

— Не мога бавно — прошепна Кел и припряно откопча панталоните си.

Рейчъл го желаеше и протегна ръце към него. После с тих вик от удоволствие го прие в тялото си.

През останалата част на деня те останаха в леглото, ала през повечето време се прегръщаха и се наслаждаваха на близостта си.

— Какво се случи, когато се върна във Вашингтон? — попита тя по някое време следобед.

Той лежеше по гръб с ръка над главата си. Беше сънлив след любовния акт, но отвори очи, като чу въпроса й.

— Не мога да ти кажа много неща — предупреди я. — Изобщо няма да мога да говоря много за работата си.

— Знам.

— Тод Елис проговори и това помогна. С Грант заложихме капан и един от началниците ми падна в него. Това мога да ти кажа.

— Имаше ли и други в твоя отдел?

— Още двама.

— Те едва не те унищожиха — каза Рейчъл и потрепери при тази мисъл.

— Щяха да ме унищожат, ако не беше ти — Кел обърна глава на възглавницата и я погледна. Блясъкът се върна в погледа й, блясък, който само тя можеше да излъчи. Той искаше никога да не угасва този пламък. Протегна ръка, за да докосне лицето й.

— Разочаровах се, че не си бременна — каза тихо.

Рейчъл се засмя.

— Може би след днес ще забременея.

— За всеки случай — измърмори Кел и се надвеси над нея.

Дъхът й спря.

— Да, за всеки случай.

Те седяха на верандата на голямата ферма, където живееха Грант и Джейн, и се наслаждаваха ма късното лятно слънце. Кел се беше облегнал назад на стола си с нозе, качени върху перилата, а Грант напълно се беше отпуснал. Двамата мъже имаха сънлив вид след обилния обяд, но въпреки това два чифта зорки очи следяха децата, които играеха в двора, докато Рейчъл и Джейн бяха в къщата. Двете жени се присъединиха към съпрузите си и седнаха на големите люлеещи се столове.

Кел рязко се изправи, когато Джейми, която току-що прохождаше, падна на земята, ала преди още да си отвори устата, четирите малки момченца се скупчиха около нея и Дейн или Даниел и помогнаха да стане, като изтупваха праха от пухкавите й крачета. Заедно петте деца изглеждаха необичайно. Трите момчета на Съливан бяха руси, докато Брайън и Джейми бяха мургави с тъмни коси и очи. Джейми беше като кралица сред тях. Властваше над всички с огромните си очи и трапчинки. Тя щеше да е дребничка, докато Брайън имаше структурата на баща си.