Линда Хауърд - Диамантеният залив

— Той иска всичко да свърши — поясни Джейн. Кафявите й очи бяха необичайно сериозни. — Не казвай, че няма да се върне. Грант не искаше да се ожени за мен. Каза, че няма да се получи, че животът на единия и на другия е различен и аз никога няма се вместя в неговия свят. Не ти ли звучи познато?

— О, да — погледът и гласът й бяха мрачни.

— Трябваше да го оставя да си тръгне, ала накрая той ме потърси.

— Грант вече се е бил оттеглил. Кел няма да го направи и проблемът е в работата.

— Голям проблем, но не непреодолим. Трудно е за хора като Грант и Кел да приемат мисълта, че обичат някого. Винаги са живели сами.

Да, Кел винаги бе бил сам и беше решен да си остане така. Фактът, че знаеше и разбираше аргументите му, не й помагаше да живее по-лесно. Рейчъл остави Джейн и Грант да дооправят постелките във всекидневната. Кел я последва в спалнята и затвори вратата след себе си. Тя застана в средата на стаята със свити юмруци. Гледаше го изпод вежди.

— Трябваше да тръгнем тази вечер — тихо рече той, — ала исках още една нощ с теб.

Рейчъл не биваше да плаче, не и тази вечер. Каквото и да се случеше, щеше да изчака до утре, когато нямаше да го има. Кел изключи осветлението и се приближи до нея в тъмната стая. Прегърна раменете й със загрубелите си ръце и я придърпа към себе си. Устните му бяха напористи, жадни, едва ли не агресивни в свирепа целувка. С език потърси нейния и усети как тя бавно му отвръща, бавно, защото болката в нея беше много силна. Той не спираше да я целува, да гали гърба й с ръце, да я прегръща с топлината на тялото си, докато най-после Рейчъл започна да се отпуска.

— Рейчъл — прошепна Кел, докато разкопчаваше ризата й, за да потърси голите й гърди и да ги приюти в дланите си. Топлината, вълнението и очакването нарастваха в нея. Тялото й го познаваше и му отвърна. Тя се подготвяше за него, защото знаеше, че той нямаше да я остави незадоволена. Кел промуши ризата й през раменете й, вдигна ръцете й нагоре, огъна тялото й на дъга и допря гърдите й до себе си. Плътта й изтръпна. Рейчъл простена тихо от удоволствие, когато усети как възбудата премина от гърдите й към слабините, където пулсираше желанието.

Главата й се люшкаше и внезапно тя усети, че пада. Тутакси се хвана за кръста му. Едва когато почувства хладината на леглото под себе си, разбра, че Кел я слагаше да легне. Рейчъл лежеше върху ризата си, а ръкавите бяха преметнати през ръцете й. Голото й тяло очакваше бурята на целувките му. Той я погледна с изтерзан, но жаден поглед, после се наведе и зарови лице в гърдите й. С ръце ги допираше до лицето си, сякаш искаше да се изгуби в аромата и усещането на сатенената й плът.

Тя стенеше, докато тялото, й трепереше от желание, и се опитваше да освободи ръцете си.

— Кел — Гласът й прозвуча високо и напрегнато. — Пусни ръцете ми.

Той вдигна глава, за да огледа ситуацията доволно.

— Още не — прошепна. — Остани така и ми позволи да те любя, докато станеш готова за мен.

Рейчъл издаде остър звук на недоволство и се опита да се обърне на една страна, за да се освободи, ала Кел я хвана с яките си ръце.

— Готова съм — настоя тя. Устните му намериха нейните и заглушиха протеста й.

Когато той отново вдигна глава, по изопнатите му черти бе изписано удоволствие.

— Още не си — отново се надвеси над гърдите й. Те проблясваха на нощната светлина от влажната му целувка. Нежно захапа гънката на гърдата й. — Да свършим с това. — Гласът му бе напрегнат. Дръпна ципа на шортите й, който тихо се спусна надолу, и потърси топлата плът. — А — простена Кел от удоволствие, щом пръстите му откриха, че наистина бе готова. — Нали ти хареса?

— Да — едва успя да изрече Рейчъл.

— Ще ти хареса още повече след малко — дрезгаво обеща той и дръпна надолу бельото и шортите й, но не ги изхлузи напълно. Останаха малко над коленете й, така че краката й бяха заклещени, също както и ръцете. Кел бавно прокара ръка по нейната, после по гърдите й и надолу по плоския и корем, докато стигна до слабините.

Тя се гърчеше, сърцето й биеше лудо и дишането й стана по-начесто.

— Винаги ли мислиш! — извика Рейчъл и сграбчи чаршафа. По погледа му разбра, че му харесваше да я прегръща така безпомощна и да се наслаждава на тялото й. Инстинктите му бяха бързи и някак примитивни.

Той се изсмя с нисък и груб глас.

— Добре, любов моя. Няма да чакаш повече. Ще ти дам това, което желаеш — бързо я съблече, махна ризата, която възпираше ръцете й, и сам се съблече. После легна върху нея. Рейчъл го прие с въздишка на болезнено облекчение. Ръцете й го обгърнаха и Кел проникна в нея.