Линда Хауърд - Диамантеният залив

Откъм спалнята прозвуча изстрел и Грант пребледня, ала преди да помръдне, Джейн го извика.

— Грант! В капачката на коляното ли трябва да се целя? — той пребледня още повече и изруга тихо. — Е, няма значение — философски допълни тя. — Не уцелих, така или иначе. Обаче уцелих пушката му, ако това има значение.

— Сейбин! — отново извика мъжът. — Не злоупотребявай с търпението ми. Това няма да продължи дълго. Жалко ще е, ако пострада жената. — „Жената“ вместо „жените“. Тогава Кел разбра, че Рейчъл не беше се появила на входната площадка. Бяха видели само Джейн и я взеха за Рейчъл. И двете бяха стройни и тъмнокоси, въпреки че Джейн бе по-висока и с по-дълга коса, ала от разстояние това не се забелязваше. Не беше кой знае какво предимство, но можеше да му помогне, тъй като Дюбоа подценяваше броя на въоръжените хора. — Сейбин!

— Мисля! — изкрещя Кел, като държеше глава настрани от прозореца.

— Времето е лукс, който не можеш да си позволиш, приятелю. Знаеш, че няма да спечелиш. Защо не улесниш себе си? Обещавам ти, че ще освободя жената.

Обещанията на Дюбоа не струваха пукната пара и Кел го знаеше. Време. Трябваше по някакъв начин да спечели време. Не знаеше какво да направи, ала всяка допълнителна секунда даваше шанс на случайността. Времето винаги бе от съществено значение и ако успееше да заблуди Дюбоа, онзи можеше да избухне.

— Ами приятеля ми? — извика той.

— Разбира се — спокойно излъга Дюбоа. — С него нямам спор.

Грант изви устни в желязна усмивка.

— Да бе. Няма начин да не ме е разпознал.

Какъв успех щеше да е за Дюбоа, ако хванеше Сейбин и Тигъра, огромния войн с дивите златисти очи, който беше кръстосвал джунглата със Сейбин, а по-късно стана най-важният му агент. Всеки беше легенда сам по себе си. Заедно бяха невероятни, така сплотени, че действаха като един. Преди няколко години Съливан имаше спречкване с хората на Дюбоа. Не, Дюбоа сигурно не беше забравил този случай, като се имаше предвид как Съливан го направи на глупак.

Изведнъж Кел забеляза движение сред дърветата и присви черните си очи.

— Накарай го да каже още нещо — каза той на Грант и постави барабана на калибър 22 върху счупения прозорец, без да сваля поглед от дърветата.

— Хайде, Дюбоа — изкрещя Грант. — Не играй игри. Знам, че ме позна.

Настъпи тишина и Кел сви пръст около спусъка. Наистина ли Дюбоа се изненада, че го бяха разкрили? Вярно е, че винаги действаше зад кулисите, вместо да рискува безопасността си, но от години Кел го следеше, откакто Дюбоа започна да се продава на терористите.

— Значи си ти, Тигре.

Отново нещо помръдна. Кел снижи пистолета и леко натисна спусъка. Изстрелът проехтя в малката къща и заглуши виковете на болка, ала Кел знаеше, че бе уцелил. Но не знаеше дали бе Дюбоа, или някой друг.

Дъжд от куршуми връхлетяха къщата и строшиха всички прозорци. Разхвърчаха се трески от стените и рамките на прозорците, ала подсилените със стомана врати не поддадоха.

— Май не му хареса — измърмори Кел.

Грант се беше снижил на пода и сега вдигна глава.

— Знаеш ли, никога не съм харесвал този прякор — провлечено рече той и вдигна пушката си. Беше автоматик. Изстреля три куршума с вещината на добре трениран войник, без да хаби амунициите. От спалнята и кабинета на Рейчъл прозвучаха гърмежи от пистолет. Тогава отново настъпи адът. Къщата се разтресе. Обзе го леден страх, тъй като Рейчъл бе подложена на този артилерийски огън.

— Рейчъл! — извика той. — Добре ли си?

— Добре съм — отговори тя.

Спокойният й тон предизвика болка в него.

— Джейн! — извика Грант. Нямаше отговор. — Джейн — отново извика той и пребледнял, се втурна към спалнята.

— Заета съм!

Грант всеки момент щеше да избухне и въпреки ситуацията. Кел се усмихна. По-добре Грант, отколкото той. Животът на Джейн беше в опасност и мисълта, че нещо можеше да й се случи, беше също толкова непоносима, колкото и мисълта, че някой можеше да нарани Рейчъл.

Настъпи затишие и Грант извади празния пълнител, за да зареди нов.

— Сейбин, търпението ми се изчерпва — извика Дюбоа и Кел се намръщи.

По дяволите, не беше уцелил Дюбоа.

— Не си ми предложил подходяща алтернатива — извика той в отговор. Трябваше да печели време.

Джейн изпълзя от спалнята, косата й беше рошава, а очите й огромни.

— Мисля, че идва кавалерията — съобщи тя.

Двамата мъже не я удостоиха с внимание, но Рейчъл се добра до нея.

— Какво? — попита тя.

— Кавалеристи — каза Джейн и посочи с ръка спалнята. — Видях ги да идват оттам.