Линда Хауърд - Диамантеният залив

— Кога тръгваш?

Можеше да се гордее колко спокоен беше гласът й, ала в този миг гордостта не я вълнуваше. Би паднала на колене да го моли, ако знаеше, че това ще помогне, но отдадеността му към работата беше нещо повече от празна декларация.

За миг той замълча. Рейчъл разбра, че отговорът няма да й се хареса, въпреки че го очакваше.

— Утре сутрин — значи имаше още една нощ, освен ако двамата със Съливан не смятаха да я прекарат в доуточняваше на подробностите на плана си. — Ще заминем рано — допълни Кел и докосна косите й, при което тя се извърна в прегръдката му към среднощните му очи. Лицето му бе отнесено, ала я желаеше. Разбираше го от докосването му, от изражението му. О, Господи, как щеше да понесе да го гледа как си тръгва и че никога вече няма да го види?

Джейн и Грант влязоха вътре. Лицето на Джейн светеше. Очите й се разшириха от удоволствие, щом видя Рейчъл в прегръдката на Кел, но нещо в изражението им я накара да си замълчи. Ако не друго, Джейн имаше интуиции.

— Грант не иска да ми каже какво става — обяви тя и кръстоса крака. — Ще ви преследвам, докато разбера.

Кел вдигна черните си вежди.

— Ами ако аз ти кажа?

Джейн се замисли, като местеше поглед тук към Кел, ту към Грант, и обратно.

— Искате да преговаряте, нали? Искате да се върна у дома.

— Ти ще се върнеш у дома — тихо рече Грант с леден глас. — Ако Сейбин иска да останеш, това е негова работа, ала детето, което носиш, е достатъчна причина да се погрижа за безопасността ти във фермата, а не да рискувам главата ти, като те взема със себе си.

В очите на Джейн нещо проблесна и Рейчъл реши, че на Съливан му предстои битка, но Кел предотврати събитията с думите:

— Добре, мисля, че заслужаваш да знаеш какво се е случило, тъй като и Грант е замесен. Да седнем и ще ти обясня.

— Най-важните неща — позна Джейн, при което Кел я удостои с невесела усмивка.

— Да. Знаеш, че винаги има подробности, които не се обсъждат, ала ще ги разкажа по-голямата част.

Те седнаха около масата и Кел набеляза основните моменти на събитията, изводите и причината, поради която имаше нужда от Грант. Когато той свърши, Джейн дълго гледа двамата мъже, а после бавно кимна.

— Трябва да го направите — облегна се напред, сложи длани върху масата и хвърли безкомпромисен поглед към Сейбин, който не мигна. — Нека ти кажа, Кел Сейбин, че ако се случи нещо с Грант, ще те намеря. Направих си труда да го намеря, не за да му се случи нещо точно сега.

Кел не отговори, но Рейчъл знаеше за какво си мисли. Ако нещо се случеше, нямаше шанс да оцелее и той. Тя не проумяваше откъде знаеше какво бе в главата му, ала го знаеше. Сетивата й бяха насочени към Кел и най-дребният му жест или промяна на тона му резонираха в нея със силата на земетресение, регистрирано от най-чувствителен сеизмограф.

Грант се изправи и дръпна Джейн до себе си.

— Време е да се наспим, тъй като тръгваме утре рано. А ти отиваш у дома — рече той на съпругата си. — Обещай ми.

Сега, когато знаеше за какво става въпрос, Джейн не се опита да спори.

— Добре. Ще се прибера у дома, след като взема близнаците. Искам да знам кога да те очаквам.

Грант погледна Кел.

— След три дни?

Кел кимна.

Рейчъл се изправи. След три дни всичко щеше да е свършило, така или иначе, но за нея краят щеше да настъпи сутринта. Междувременно тя трябваше да подготви място за спане на семейство Съливан и беше едва ли не благодарна, че имаше с какво да запълни поне времето си, ако не мислите си.

Извини се на Джейн, че няма допълнително легло, ала Джейн никак не се притесни.

— Не се тревожи — успокои я тя. — Спали сме с Грант в палатки, пещери и навеси, така че подът на всекидневната не е никакво изпитание за нас.

Рейчъл натрупа юргани и възглавници в ръцете на Джейн, като ги измъкна от дрешника. Джейн я наблюдаваше проницателно.

— Ти обичаш Кел, нали?

— Да — Рейчъл твърдо изрече тази единствена дума. Дори не се замисли да отрече. Това беше факт, също както и че очите й са сиви.

— Той е твърд и необикновен мъж, но висококачествената стомана трябва да е твърда, за да е висококачествена. Няма да е лесно. Знам. Погледни мъжа, който съм си избрала.

Те се спогледаха, две жени, в чиито погледи се побираше друг един свят. За добро или зло, мъжете, които обичаха, бяха различни от останалите мъже, и те никога нямаше да имат сигурността, която повечето жени очакваха.

— Когато утре си тръгне, всичко свършва — каза Рейчъл със стегнато гърло. — Няма да се върне.