Линда Хауърд - Диамантеният залив

Двамата с Кел отиваха към всекидневната, но Съливан спря и я погледна.

— Госпожо?

— Кучето ми — каза Рейчъл с леко треперещ глас. — Винаги е там, когато изляза навън. Защо то не се…

В дивите му златисти очи се четеше разбиране.

— Добре е. Завързах го в боровата горичка. Чудесно животно.

От облекчение краката й се подкосиха.

— Тогава ще ида да го развържа. Не сте го… наранили, нали?

— Не, госпожо. То е на около триста метра надолу вляво от пътеката.

Тя се затича по пътеката с разтупкано сърце. Джо се намираше точно там, където Съливан беше обяснил, и стоеше завързан за един висок бор. Беше разярен. Дори изръмжа на Рейчъл, ала тя му заговори нежно и се приближи бавно, с премерени крачки, като го успокои, преди да коленичи до него, за да развърже въжето от шията му. Продължи да му говори и да го потупва. Ръмженето заглъхна. Най-накрая дори прие Рейчъл да го прегърне. И за пръв път я близна за поздрав. В гърлото й заседна буца.

— Хайде, да се прибираме у дома — каза тя и стана на крака.

Събра пипера от задните стъпала и остави Джо да се излежава край къщата. Изми ръце и се зае да приготвя соса, като слушаше тихия говор на мъжете във всекидневната. Сега, когато се запозна със Съливан, й стана ясно защо Кел му се доверяваше. Той беше необикновен. А Кел още повече. Като ги гледаше заедно, осъзна по нов начин мащаба на мъжа, когото обичаше, и се залюля, шокирана от тази мисъл.

След около час ги покани на масата. Слънцето силно прежуряше на хоризонта, което й напомняше, че времето й с Кел изтичаше. А дали не беше изтекло вече? Скоро ли щяха да тръгват?

За да отпрати страховете си, Рейчъл умишлено поддържаше разговора. Беше й невероятно трудно, като се имаше предвид що за хора бяха тези мъже, но най-накрая улучи подходящата тема.

— Кел ми каза, че сте женен, господин Съливан.

Той кимна. Лицето му едва доловимо се оживи.

— Джейн е съпругата ми — обясни, сякаш всички познаваха Джейн. Суровото му лице, осеяно с белези, придоби гордо изражение. — Имам близнаци. На шест месеца.

Кел отново се развесели.

— Не знаех, че във фамилията ти имате близнаци, Грант.

— Нямаме — изсумтя Съливан. — Нито в семейството на Джейн. Дори проклетият лекар не знаеше. Тя изненада всички ни.

— Не е необичайно — вметна Кел и двамата си размениха по усмивка.

— По дяволите, започна да ражда две седмици преждевременно по време на една снежна буря. Пътищата бяха затворени и не можах да я закарам в болницата. Наложи се сам да я израждам. — За миг в погледа му се появи отчаяние и по челото му блеснаха капчици пот. — Близнаци — глухо рече той. — По дяволите. Казах й да не ми причинява това втори път, ама нали познаваш Джейн?

Кел се засмя на глас. Рейчъл изтръпна от удоволствие.

— Следващият път сигурно ще има тризнаци.

Съливан го погледна яростно.

— Не си го и помисляй — измърмори той.

Рейчъл поднесе към устата си вилицата с навити спагети.

— Според мен Джейн не е виновна, че е родила близнаци и че е валял сняг.

— Логически погледнато, така е — призна Съливан, — обаче логиката отсъства, появи ли се Джейн.

— Къде се срещнахте?

— Отвлякох я — каза той нехайно, при което Рейчъл ахна, тъй като не последва обяснение.

— Как се измъкна от нея? — попита Кел и с въпроса си провокира още един яростен поглед.

— Не беше лесно, но тя не може да остави децата — Съливан се облегна на стола. — Ще трябва да дойдеш с мен да обясниш.

Кел се смути, ала после се отпусна, а накрая се усмихна.

— Добре. Искам да те видя с бебетата.

— Вече пълзят. Трябва да внимаваш къде стъпваш — рече гордият татко и се усмихна на свой ред. — Казват се Дейн и Даниел, но убий ме, не мога да ги разпознавам. Джейн предлага да ги оставим сами да решат, когато пораснат.

Тримата се спогледаха и Рейчъл безпомощно преглътна. Кел се изкашля. Сякаш синхронизирали движенията си, и тримата поставиха вилиците си на масата, хванаха се за главите и се разсмяха.

Чарлз четеше доклада за Рейчъл, набързо написан от агентите, и намръщен разтъркваше челото си с пръст. Според агент Лоуъл и агент Елис, Рейчъл Джоунс беше красива, ала обикновена жена, въпреки че Елис бе омаян от нея. Въобще жените го омайваха, така че нямаше нищо необичайно. Проблемът беше в това, че според доклада тя беше всичко друго, но не и обикновена. Имаше добро образование, доста беше пътувала, беше жена с многостранни таланти, ала отново проблемът беше някъде в дълбочина. Тя беше разследваш репортер с необикновен талант, самообладание и издръжливост, което означаваше, че знаеше много повече от обикновените хора за неща, които не добиваха публична гласност. Според досието й беше постигнала големи успехи в своята област. Съпругът й беше убит от бомба в кола, предназначена за нея, през времето, когато се заела да разследва връзката на влиятелен политик с нелегалните наркотици. Вместо да се оттегли, както биха постъпили много хора, Рейчъл Джоунс се разровила и доказала не само участието му в незаконно пренасяне на наркотици, но и връзката му със смъртта на съпруга й. Понастоящем този политик излежаваше доживотна присъда.