Линда Хауърд - Диамантеният залив

— Не.

При тази единствена, спокойно изречена дума Кел тръсна глава и тя усети изгарящия му поглед върху себе си.

— Не искам да забременяваш. Не мога да остана, Рейчъл. Ще бъдеш сама и ще трябва да отглеждаш дете.

Тя спря на червената светлина и се обърна към него.

— Ще е много хубаво да имам дете от теб — той стегна челюсти и изруга наум. По дяволите, отново се възбуди само от мисълта, че може да забременее от него, да му роди дете и да го кърми от красивите си гърди. И той го искаше. Искаше да я вземе със себе си и всяка вечер да се връща при нея, но не можеше да обърне гръб на професията си и страната си. Сигурността беше от съществено значение, особено сега, и помощта му бе безценна. Трябваше да го направи. Ала да подложи на опасност Рейчъл не можеше. Сивите й очи помръкнаха от любов и болка. — Няма да те оставя лесно да се изплъзнеш — прошепна тя. — Няма да крия чувствата си и няма да ти помахам с усмивка.

Изражението на лицето му бе напрегнато, но не издаваше чувствата му. Кел не отвърна. Когато светна зелена светлина, Рейчъл потегли внимателно и спря пред най-близкия магазин. Без да проговори, извади от чантичката си банкнота от двадесет долара и му я подаде.

Той сграбчи банкнотата, имаше вид на убиец.

— Или така, или ще се въздържаме.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Тогава се налага да влезеш.

Не, така не го улесняваше, напротив, правеше положението още по-тежко и това го раздираше. По дяволите, при други обстоятелства щеше да й прави дете всяка година, помисли си Кел яростно, докато влизаше в магазина и правеше покупката. Може би бе закъснял, може би вече беше бременна. Само някой наивен или лекомислен човек би пренебрегнал такава възможност.

Той тъкмо тръгваше от касата и се бе насочил към вратата, когато Рейчъл се втурна с напрегнато лице, а очите й бяха разтревожени и огромни. Без да се колебае, Кел се обърна и мина покрай няколко щанда, където се зае да разглежда някакви разхладителни напитки. Тя мина покрай него и отиде до щанда за козметика. Сейбин изчака и след миг вратата се отвори отново. Видя пясъчноруса коса и сам наведе глава, като машинално посегна към пистолета на гърба си, ала коланът беше празен. Пистолетът остана в колата. Той присви очи и придоби студено и свирепо изражение. Като се придвижваше бавно, започна да следи Елис.

Рейчъл видя синия форд да се задава по улицата отдолу и веднага позна, че бе Елис. Единствената й мисъл бе да предупреди Кел, преди да бе излязъл от магазина и преди Елис да го бе видял. Ако Елис ги преследваше, беше твърде късно, но тя беше убедена, че не беше така. Просто неприятно съвпадение. Престори се, че не го вижда, излезе от колата и влезе в магазина, сякаш самата тя току-що бе пристигнала. Точно когато влизаше, чу как вратата зад нея се затвори и разбра, че Елис ще пристигне след секунди. Кел я погледна и изчезна. Сега трябваше да се отърве от Елис, дори да се налагаше да се върне в колата и да тръгне без Кел. По-късно щеше да завие обратно и да го вземе.

— Помислих, че си ти. Не ме ли чу, като ти викам? — попита Елис зад нея, докато Рейчъл разглеждаше щанда с червилата.

Тя се извърна рязко и се престори, че е стресната.

— Тод! Изплаши ме! — рече без дъх и сложи ръка на гърдите си.

— Извинявай. Мислех, че разбра, че съм зад теб.

Тази сутрин той прекалено много мислеше, дано не се напрягаше твърде много. Рейчъл му се усмихна разсеяно.

— Толкова неща са в главата ми, че се движа като в транс. Опитвам се да събера багажа си за пътуването, ала забравих списъка с покупките у дома. И усилието да си припомня всичко ме влудява.

Елис погледна козметиката и се усмихна.

— Предполагам, червилото е необходимо.

— Не, балсамът за устни е важен. Реших, че тук ще го намеря.

Нахален тип! Тя се зачуди как ли щеше да реагира, ако му кажеше да се разкара. Проблемът с хората с голямо самочувствие бе, че и най-незначителното нещо ги настройваше към отмъщение. Въпреки това тя не успя да прикрие язвителността в гласа си и той я погледна изненадано.

— Нещо не е наред ли?

— Имам страхотно главоболие — измънка Рейчъл. Тогава видя как Кел се придвижва зад Елис. Лицето му бе неподвижно, очите присвити и студени, движеше се като дебнеща пантера. Какво правеше той? Трябваше да се скрие, докато тя се отърве от Елис, а не да го напада Рейчъл пребледня.

— Наистина изглеждаш зле — най-после призна той.

— Мисля, че снощи пих доста вино — тя се обърна и продължи по пътеката, за да се отдалечи от Кел. По дяволите! Ако искаше да нападне Елис, щеше да му се наложи да го преследва! Рейчъл се спря пред щанда с препарати против насекоми. Взе едно шише и се намръщи, докато четеше инструкциите на гърба.